„Политическите формации вече знаят каква е цената на това да се провалят още един път. И ако през юли те опитаха да се направят, че българските граждани ще им простят пореден път, сега това е невъзможно. Има много ясен знак, който българските избиратели дадоха първо с това, че отказаха да отидат до избирателните банки и да припознаят някой, който да ги представя, и второ, че изхвърлиха партиите на промяната, с едно изключение, от първите няколко позиции или от Парламента" Това подчерта политологът Христо Панчугов.
По думите му, цената за поредния провал вече заплашва директно съществуването на самите формации оттук нататък, а това е много силен двигател за създаване на Правителство.
„Това, което обаче продължава много да ми липсва, е големият разказ за целта на едно потенциално бъдещо Правителство. Имаше заявка, че този път няма да се говори за постове, а за задачите пред управлението на България. Шест месеца по-късно никой не успя да формира задачите, за да имаме и ясен план какво предстои след три предизборни кампании и два Парламента само в рамките на тази година".
По думите на Панчугов, изборите казват какво е съотношението на силите в българското общество и кои са представителите на определени групи. Това три поредни пъти е било осъществявано успешно, но липсва лидерството, формулировката на визии за промяна на обществени нагласи. "Виждаме окопна вълна, игра на покер и желание да се управляват обществените нагласи, вместо да се доведат до мястото, откъдето бихме започнали промяната на политическата система."
Панчугов подчерта още, че в историята на преговорите компромисът е най-лошото възможно решение на един конфликт. Най-вече защото никой не е удовлетворен накрая. Компромис може да се прави с това кой ще е кандидат за министър, кандидат за премиер. Но компромисите са вследствие на консенсус за общите цели, за инструментите, с които тези цели ще бъдат постигнати.
"Преди да говорим за компромиси, които да крепят парламентарно мнозинство, трябва да говорим за целите, които ще го обединяват. Най-голямото разочарование за мен е, че след 6 месеца продължаваме да не сме наясно с подобен консенсус, а говорим за математика – може ли да се направи Правителство, а не защо трябва да направим Правителство.
Разминаването между партиите е ценностно. Когато ПП прави кабинет с БСП, сигурни ли са че мислят по един и същи начин по темата за малцинствата, за Истанбулската конвенция, ваксините, където имаше много противоречиви послания в левицата и се оказа, че Корнелия Нинова се е ваксинирала тайно.."
Панчугов бе категоричен, че преструктурирането в патриотичното пространство всъщност е състояние на разпад. Той припомни, че първоначално сформираните партии в това пространство са имали много по-висок резултат. "Оттук нататък обаче от тези партии ще зависи бъдещето на ПП. А дали ще бъдат отново приети инструментално на приемлива цена или ще бъдат изолирани, предстои да видим".
Балотажът на 21 ноември ще покаже какво е разделението на българското общество и дали има нова разделителна линия, подчерта още Христо Панчугов.
Интервю – звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...