Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Константин Велики, втора част

Император Константин Велики през живота си печели всички битки, в които участва. Така е и срещу пиктите, но войната е партизанска и, въпреки че римляните влизат дълбоко на Север, не се стига до решителна битка, а общият резултат е нулев. Дори отрицателен, защото в похода август Констанций Хлор се разболява и скоро умира. 


Преди това обаче обявява сина си за свой наследник, а войниците, сред които Константин е популярен, направо го прогласяват за август. Тогава Константин, също като баща си, живее без брак с Минервина, жената, която обича и от която има син Крисп. През 307 обаче той, пак сякаш по примера на баща си, зарязва Минервина и се жени за Фауста Флавия Максима, дъщеря на Максимиан, абдикиралият по-рано император на Запада, който се връща в политиката и си иска старата титла. Това донася хаос и системата на Тетрархията започва да се срутва като картонена кула, каквато всъщност е. 

Настъпва огромна каша, в която Константин е понижен само до цезар, но се съгласява, защото още не е готов за битка срещу всички. Съюзява се с Максимиан, но му взима дъщерята, без да му даде реална подкрепа срещу Галерий. Разпадането на Тетрархията продължава наистина главоломно, в един момент се оказва, че има не двама, а цели четирима августи, плюс двама цезари, които също напират към най-високата титла. Битката е вече всеки срещу всеки, стига се и до семейни войни, в които Константин залавя тъста си Максимиан и го принуждава да се самоубие. 

Изобщо, ситуацията е прекалено сложна за разказване, но като цяло е важно, че в следващите 17-18 години Константин бавно се разправя с всички претенденти за императорския пост и през 324 осъмва едноличен владетел на Римската империя. Разказът за най-важната битка на Константин обаче не може да се пропусне, тя определя бъдещето не само на Римската империя, а и на света изобщо. През 312 година Константин минава Алпите с около 40 000 души и побеждава зет си Максенций, чиято армия е два-три пъти по-голяма. Максенций се крие зад дебелите стени на Рим, а Константин трябва да реши – обсада или атака. Сериозни съмнения обаче глождят Максенций, той иска съвет от Оракула и получава отговор, че „врагът на римляните ще умре“. 

В същия момент пък с Константин стават още по-магически неща. Според Лактанций, наричан „християнският Цицерон“, Константин сънува преплетени първите две букви от името на Христос и му е наредено да изпише този знак на щитовете на войниците си, за да победи. Според Евсевий Кесарийски пък по обед на 27 октомври не само Константин, а и цялата войска, виждат над слънцето кръст от светлина, придружен с думите: „Под този знак ще победиш!“ Вечерта пък му се явява сам Христос с кръстния знак и му казва да направи щандарт с изобразен на него лабарум или христограм. Е, на другия ден стимулираният от пророчеството Максенций излиза с огромната си армия и се бие срещу войници, върху чиито щитове е изрисуван непознат и тайнствен кръстен знак. Армията на Максенций е притисната, войниците се втурват към Малвийския мост, единственият оцелял наоколо, но там става тапа, загива и Максенций. Главата му е отрязана и разнасяна в Рим като доказателство за пълната победа - макар да побеждава с християнския символ, Константин не е милостив към победения враг.  


Това е пълна победа, но само над единия от съперниците на Константин за трона. В Рим той първо получава максимална подкрепа от Сената. Колкото и малка да е неговата роля в политиката на империята, на другите августи не е безразлично, че точно Константин е назован „най-великият август“ и получава „правото на първото име“, тоест, името му ще се изписва първо на всеки официален документ. Но Константин, макар до голяма степен да действа като истински римски император, не забравя и съдбовния знак, който му носи победата. 

По време на триумфа в Рим той отказва да принесе жертви в храма на Юпитер, после сече монети с изобразен на тях христограм, а знакът е в ръката и на неговата голяма каменна статуя, издигната в чест на победата. Големият обрат обаче е през следващата година, когато в Медиолан /Милано/, Константин се среща с Лициний, август на Изтока, за да подпишат договор за сътрудничество, но освен това издават и прочутия Медиолански едикт. В него се обявява, че всички религии в империята, включително християнската, имат еднакви права свободно да изповядват вярата си. Разпорежда се на християнските общности да се върнат отнетите през Диоклециановите гонения земи, сгради и имущество. 

И сякаш за доказателство, че „политическата коректност“ не е от вчера, в едикта се постановява за нещата от божествената сфера да се използват само най-общи термини като „Божественост“. Този документ е истинската основа, върху която в годините до смъртта си Константин разширява все повече правата и възможностите на християните, в края на живота си и сам се покръства, а християнството постепенно се превръща в доминираща религия в империята. Да, мнозина смятат, че Константин прави християнството официална религия на Римската империя. Това не е вярно, де юре то се случва 43 години след смъртта му, през 380, с едикт на император Теодосий I. Но дотогава има време – а иначе фанфарите от Милано заглъхват доста бързо, скоро се стига до нов горещ конфликт и то със съдружника Лициний. 

Лициний, който е август на изтока, иска да назначи за цезар човек, който прави опит да убие Константин. А после пък нарежда да бъдат унищожени статуите на Константин в Емона. Това е непоносимо, те воюват и Константин завзема провинциите Панония, Дардания, Мизия и Македония. През 316 той е с армията си във Филипопол, а Лициний - в Адрианопол. Битката е при Мардия, днес Харманли. Константин пак побеждава, но Лициний оцелява, сключва се мирен договор и нещата леко се успокояват. Само за четири години обаче, през 320 Лициний прави недопустимото – отмята се от подписа си под Медиоланския едикт и започва нови гонения срещу християните. Това е огромно предизвикателство, Константин не може да остави нещата така и се втурва в неизбежното с цялата си сила и воля.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кръстю Кръстев за 29-та „Сцена на кръстопът“

В последната неделя на август гост в студиото на Радио Пловдив бе Кръстю Кръстев - директор на фестивала „Сцена на кръстопът“. „Сцена на кръстопът“ е белег, кървящ в своята епичност, прелест, празничност. Отворен, димящ, ококорен, ефирен и приказен, мъдър и важен пред несъвършенството на този свят. И винаги така ще бъде...“. Това са финалните две..

публикувано на 01.09.25 в 18:29

Здравка Василева представя "La vita e bella" в галерия Дяков

Галерия „Дяков“ представя изложбата La vita e bella на Здравка Василева. Проф. Василева е родена на 30 септември 1977 г. в Пловдив. През 2003 завършва специалност “Живопис” в НХА и от следващата година става редовен асистент в същата катедра. В момента е професор по живопис и зам-ректор на Академията.  Здравка Василева е..

обновено на 01.09.25 в 13:30

Откриват Националните есенни изложби – Пловдив 2025

Точно днес в сърцето на Стария град започва едно от най-значимите културни събития на годината –  Националните есенни изложби – Пловдив 2025 . Куратор на изложбите тази година  е Весела Ножарова,  а в проекта ѝ „ Частица от река“  участват  14 съвременни български художници  от различни поколения. Авторите са: Антони Райжеков, Борислава Бербенко,..

обновено на 01.09.25 в 10:54

Преге - предаване за света на книгите, 30.08. - 05.09. декември

По Радио Пловдив на 30.08. 2025г. в предаването „Преге“ бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Сол Белоу. Хендерсън – кралят на дъжда. 426 стр., тв.к. ок. 6А, Лист, 2025. Филип Рот. Театърът на Шабат. 498 стр., ок. 8А, Колибри, 2025. Мич Албом. Малкият лъжец. 288 стр., ок. 5А, Ентусиаст, 2025...

публикувано на 01.09.25 в 10:32

Изложба на художника Петър Беляшки се открива в „Сигна“

Изложба живописна художника Петър Беляшки се открива тази вечер в пловдивската галерия „Сигна“. В творческия път на известния и обичан пловдивски художник това е 58-тата му поредна авторска изложба. Галерията го показва за четвърти път. Настоящата експозиция съдържа 30 негови творби изключително маслена живопис. Роденият през 1953 г. и..

публикувано на 01.09.25 в 09:16