В Европа през 18 век броди духът на Просвещението, който иска да стигне до края на света и разбере всичко за него. Това е научната и философска страна. Но има и желание на политиците за територии и богатства. Два века по-рано Испания и Португалия забогатяват, като си поделят Латинска Америка и парчета от Азия, но морски нации като Холандия, Франция и Англия не искат да изостават. Пред очите им се мержелее блян за огромната, още неоткрита „Тера Аустралис“. Идеята за тази „Южна земя“ идва от античността и тя се появява на карти през XV - XVIII век.
Това не е днешна Австралия, за която се знае, че е някъде там, макар неизследвана. Блянът „Тера Аустралис“ се предполага да е още по на юг и през 1768 капитан Джеймс Кук – моряк, изследовател, навигатор и картограф, тръгва да я търси. Това е първата от три големи експедиции. След тях духът и част от тялото му остават в Южните морета, а постиженията му се връщат в Европа и го нареждат сред най-великите мореплаватели и откриватели на всички времена.
Много интересни неща съпътстват експедициите на Кук – и първото е, че той тръгва да търси „Тера Аустралис“, без дори да знае, че ще търси нещо. Кук отива в Таити с цел астрономически измервания, това е частта от експедицията, свързана с Британското кралско дружество. Но другата е свързана с правителството и флота - в запечатан плик, който да се отвори след небесните наблюдения, има подробни инструкции. Кук, чиито умения са ценени високо във флота, е назначен за първи лейтенант, дават му сто гвинеи поощрение и поема управлението на кораба „Индевър“ - тримачтов ветроход с водоизместимост 370 тона, 22 оръдия и скорост 7-8 възела, 13 – 15 км. в час.
На кораба, освен екипаж и морски пехотинци, има учени - ботаници, зоолози, астрономи, плюс двама художници. Запасите за пътуването, което се предвижда да е две години, са 6 000 парчета свинско, 4 000 говеждо, 9 тона хляб и 5 брашно, 3 тона кисело зеле, 1 тон стафиди, още - сирене, сол, грах, олио и овесена каша. За удоволствие на екипажа, има 250 бъчви с бира, 44 с бренди и 17 с ром. Но ако беше само това, нещата нямаше да свършат добре. 40-годишният Джеймс Кук обаче е вече толкова опитен капитан, та взима, дори с цената на конфликти, изключителни мерки да доставя често прясна храна, плодове и вода срещу скорбута. И това е първата експедиция изобщо, в която няма нито един човек от екипажа, погубен от страшната морска напаст.
Джеймс Кук е роден през 1728 година в Йоркшир. Семейството е бедно и няма отношение към морето – баща му е земеделски наемен работник, а майка му е домакиня. Джеймс е будно дете и още в началното училище се интересува от математика, картография и астрономия. На 16 е чирак в галантериен магазин, но вижда морето и започва да мечтае. Майсторът го праща при свои приятели, които превозват въглища по крайбрежието. Тригодишното чиракуване там, освен практика, включва уроци по алгебра, геометрия, тригонометрия, навигация и астрономия.
После Джеймс работи на търговски кораби, но знанията му бързо го издигат и през 1755 му предлагат капитанско място. Той обаче отказва и започва от най-ниското ниво втори път – отива във военния флот. Времето е подходящо – в 7-годишната война между Франция и Англия Кук участва в залавянето на един и потопяването на друг френски съд и бързо расте в йерархията. През 1757 получава формалното образование, нужно за капитан и участва в нови операции срещу французите в Нюфаундленд. Там приносът му в картографирането е неоценим, а картите му се ползват поне още два века. В Адмиралтейството забелязват способния младеж и го ангажират за експедицията към „Тера Аустралис“.
В първото пътуване Кук не открива Южната земя, но прави доста други чудеса из моретата и океаните. На Таити е извършено измерването на Венера, а после „Индевър“ тръгва на югозапад и попада на Нова Зеландия, открита преди 120 години от Тасман, но непроучена. Кук първи установява, че се състои от два големи острова. След известни проблеми с местните, които са канибали, макар да твърдят, че ядат само победените в битка противници, капитан Кук стига до източния бряг на Австралия. Изследванията му са плодотворни - картографира източното австралийско крайбрежие, събира образци от странната флора и фауна. Корабът едва оцелява в Големия бариерен риф, а на връщане към Англия 30 души от екипажа умират от малария и дизентерия в Джакарта.
Дневниците на капитан Кук, публикувани след завръщането му, правят бум в научните среди, но сред широката публика става популярен едва след второто пътуване. Този път целта е ясна – да открие южния континент или поне да отиде толкова на юг, колкото може да стигне. През 1773 Кук е първият човек, прекосил антарктическия кръг, но го спират ледовете. Той е убеден, че по-нататък никой не може да стигне и смята, че няма земя толкова на юг. След 50 години е опроверган, но опитът му е върховно постижение. Още по-върховно изглежда пътуването му, когато се връща с карти на нови, непознати острови в Тихия океан, и описания на техните жители и нрави.
Третата експедиция на Кук започва през 1776 с мисия да намери морския път, който заобикаля Америка от Север. Не успява, пак заради ледовете, но свършва огромна работа по изучаване и картографиране на тихоокеанските острови и морски пътища. През 1779 година обаче на Хавай се стига до сблъсък с местните, при който Кук е убит, а тялото му – отвлечено. На другия ден екипажът иска останките и получава кошница с парчета месо и изчистени до голо кости. Така се ражда версията, че Кук е изяден от човекоядци, но тя не е вярна - това е почетно погребение - хавайският ритуал за героите изисква да се премахнат вътрешностите, тялото да се опече и костите да се изчистят до бяло.
Все пак, от европейска гледна точка, случката е ужасяваща. Но не стига това, а днес черни расисти и други свръх левичари искат изцяло да се заличи спомена за живота и делата на великия мореплавател, капитан Джеймс Кук. Той, видите ли, донесъл на страни като Нова Зеландия и Австралия само лоши неща – болести, смърт, експлоатация и колониализъм. Прости им, Господи, тези хора не знаят какви ги дрънкат. А ако знаят – моля те, не им прощавай.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято – „Балерината, която запали оперетата“ и „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..