Медицинският университет в Пловдив е бенефициент по мащабния образователен проект ОМНИА, който се изпълнява до края на 2023 година. Целта е със средства на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" – да се разработят девет нови специалности, които да помагат в обучението на докторанти и студенти в новите реалности. Те съвпаднаха с пандемията от Ковид-19 и нуждата от дигитализация на образователните програми.
"Да погледнем висшето образование от нов ъгъл, а проектът ни е бъдещето на новия университет", заявяват учените от ОМНИА. Целта е да се помогне за дигитализация на висшето образование в седем български университета, както и на Института по микробиология към БАН и на Националния център по заразни и паразитни болести.
Партньори са Медицинските университети в София и Плевен, Пловдивският университет, Университетът по хранителни технологии, както и Национална спортна академия и Тракийски университет - Стара Загора. Безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и Европейския социален фонд е 4,76 млн. лева.
„С тези средства ще се разработят и реализират (на български и на английски език) девет нови докторски и магистърски програми“, казва ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева, ръководител на проекта:
„Основният фокус на този проект това са съвместните програми, които са признак за т.нар. свързаност в образованието. Ние се стремим да повишим капацитета на нашите преподаватели, студенти и докторанти, това ще стане чрез задълбочените международни контакти, които ще направим, благодарение на нашите асоциирани партньори. Друг фокус на проекта е цялостното дигитализиране на образователните дейности. Проекът, който е на стойност над 4 млн. лева, отделя почти 1/4 от тези средства за дигитализиция на програмите.“
По проекта ще бъдат обучени над 100 магистри и докторанти, като първите студенти ще бъдат приети през следващата академична година.
Аглика Бяндова, председател на Асоциацията на студентите медици в Пловдив казва, че това е иновация на Медицинския университет по време на тяхното образование, което им дава шанс за развитие в нови направления. Според нея е важно обагатяването на знанията и уменията в различни мулитдисциплинарни сфери, а не само в основната магистърска програма.
Проф. Деляна Вичева, заместник-ректор на МУ - Пловдив казва, че новите програми ще са национално богатство в условия на пандемия.
„Програмите са много полезни и имаме една докторска програма „Вяра, психология, медицина“, това е изключително важно днес, защото голяма част от пациентите имат нужда от разговор. Как можеш психологически да им помогнеш в условията на ковид ерата, това ще е важно за всички съпричастни за развитие на науката. Днес хората имат нужда да говорят помежду си, и да споделят опит и лични впечатления, но е добре да бъдат наистина изслушани от специалисти. Тях ние ще изграждаме, точно с този проект.“
Доц. Адриана Любенова от Пловдивския университет допълва, че имат асоциирани партньори по тази програма, които са Академия Еклесиастика от Атина. „Искаме да покажем малко по - различен поглед върху цялостното човешко същество, което да обхваща физическото и духовното здраве. Това е бъдещето на висшето образование, да произвеждаме специалсти, които да могат да се адаптират много бързо в този променящ се свят. Ние подготвяме студенти и докторанти, за професиите след 10 години, за които още не знаем, че ще съществуват.“
Проф. Юлияна Маринова от Тракийския университет Стара Загора за програмите по гериатрия и палиативна медицина: „Програмите са с елемент на интердисциплинарност, и са в отговор на нарастващите нужди от изследователи по проблемите на палиативната и гериатричната медицина. Надявам се, че ще има интерес, защото има нарастваща потребност в обществото, на фона на развитието на демографските процеси, и отразяването на застаряването на неселението, като необратим проблем, със здравни и социални отражения.“
До март 2022 г. предстои акредитация в НАОА, като завършилите успешно ще получат за първи път в България една диплома, издадена от два или три университета. Ще бъде създаден виртуален университет Медтех и ще бъде подпомогнато кариерното развитие на преподаватели и студенти.
Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..
Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..
Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години. Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..