Ако имате три консервни кутии, какво ще направите – ще си държите моливите или ще отглеждате кактуси в тях. Но през 1905 в Монреал немският гений Ото Хан с три тенекета прави електроскоп и мери нивото на алфа и бета лъчи.
Името Хан вече е нашумяло, при Рамзи в Лондон той е открил нов химически елемент - радиоторий. Не е радиоторий, а изотоп 228 на тория, но идеята за изотопите идва след 8 години, дотогава за всичко ново се търси място в периодичната таблица.
Рамзи урежда Хан при Ръдърфорд в Канада, но той е скептичен, защото друг негов сътрудник казва: „Новият елемент на Хан е съчетание от торий Х и обикновени глупости“. Но Хан прави още три открития и Ръдърфорд признава: „Мистър Хан има невероятен нюх за нови елементи.“ Хан пък е скромен: „Радиохимията беше толкова нова наука, че лесно се правеха открития“. Е, лесно за някой, който може да сглоби уред от консервни кутии. Но ако беше само до новите елементи, Хан едва ли щеше да толкова ценен. Най-голямото откритие всъщност е разпадът на атомното ядро - начало на благоденствието и кошмара на ядрената епоха. И неслучайно в класация на 500-те най-важни учени, немското списание „Фокус“ нарежда Ото Хан веднага след Айнщайн и Планк.
Точно като тях, и Ото Хан е роден в щедрата на физици реколта 1879. Това става във Франкфурт на Майн, в богато семейство на стъклар и предприемач. В училище Ото се интересува от музика, литература, гимнастика, театър, катерене по планини, и е привлечен от окултизма. После обаче той схваща, че нещо не е наред и зарязва окултната литература. „От този младежки опит се разви доживотното му отхвърляне на всякакви спекулации и хипотези, които не се основават на ясни факти“ – пише един биограф.
Ото има невероятна памет, която е свежа до края и това е безценно за научните изследвания. Той се запалва по химията на 15, нищо, че уроците в училище са скучни. В пералното помещение на къщата момчето прави химически опити и учи химия, минералогия и кристалография в Марбург. Дисертацията му е на тема от органична химия, а след година военна служба се връща в Марбург като асистент и научава ценен урок – да е систематичен и прецизен. Хан има перспективи за научна и преподавателска кариера, но иска работа в индустрията. Намира фирма, но тя пък иска по-голям опит и перфектен английски, така че професор Цинке му урежда споменатия стаж при Рамзи в Лондон. Там изгрява и голямата научна звезда на Ото Хан в радиохимията, малко изследваната гранична територия между физика и химия.
През 1906 Ото Хан е лектор в университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин, където никой не знае що е то радиохимия. Лабораторията му е бивша дърводелска работилница и там, на обикновен тезгях, с прости уреди, той пак прави открития. Първо са още няколко изотопа, а после и нещо от по-дълбоката тъкан на материята – радиоактивният откат. Това откритие значително уточнява съществуващата представа за това какво се случва, след като атомното ядро бъде бомбардирано с частици.
Ото Хан обяснява: „Когато радиоактивен атом се спука, той изхвърля електрони и алфа лъчи, но оставащата част от него ще получи откат от изхвърлянето, точно както се случва с оръдието, когато снарядът напуска целта“. Следващите години в Берлин са изключително плодотворни за Хан и в професионален, и в личен план. През 1907 той се запознава с Лизе Майтнер, австрийска еврейка, първата жена, завършила физика във Виенския университет, която пристига в Берлин да си доучва и да работи при Макс Планк. Това обаче е трудно. В Прусия жените не могат да се разкарват свободно из храмовете на науката - Лизе трябва да влиза за лекции през задния вход и дори няма тоалетна за жени, а търчи до близката кръчма всеки път, когато се налага. Тя работи с Хан в дърводелския цех, това са щастливи и плодотворни времена, за които Лизе Майтнер пише: „В нашето над 30-годишно сътрудничество, освен научния опит, най-скъпите ми спомени са за почти неразрушимата жизнерадост и весел нрав на Хан, неговата постоянна готовност да помага и радостта му от музиката.
Въпреки че не свири на инструмент, той е изключително музикално надарен, с много добър слух и фантастична памет. Той пееше или подсвиркваше всички теми на всички части от симфониите на Бетовен и някои теми на Чайковски. Докато работехме, често пеехме песни на Брамс за два гласа, особено когато всичко вървеше добре“.
След като Ото открива радиоактивния откат, двамата с Лизе изнамират още химически елементи, всъщност – изотопи, и стават все по-прочути. Дотам, че когато през 1912 се открива новият химически институт „Кайзер Вилхелм“, за тях е създаден специален отдел. Междувременно Ото става професор, а Лизе асистира на самия Макс Планк. Дори в най-отдадения на науката живот обаче не може без намесата на най-ненаучната дисциплина – любовта.
През лятото на 1911, на круизен кораб в Шчечин, се случва нещо интересно, което свидетелка описва така: „Новоназначеният доцент по химия в Берлин, 32-годишният Ото Хан, с наперените си, усукани мустаци, участва в разходка с параход. По случайност, на палубата беше и Едит Юнгханс, силно надарена, чувствителна стажантка от кралското училище по изкуствата в Берлин, нежна красавица с големи, тъмни очи, на 23 години. Фройлайн Юнгхас сигурно веднага е харесала веселия професор и потърси такова място на палубата, че да е винаги срещу него. Забавните му сини очи предизвикваха любопитството ѝ“. Но любовта от пръв поглед завладява и Ото, а той обяснява: „Седнах до нея и не я напуснах, докато параходът не се върна обратно в Шчечин“. После се разменят писма, а годежът е обявен през 1912.
И преди, и след женитбата, двамата имат само едно разминаване - тя обича да плува в ледените води на Балтийско море или някое швейцарско езеро, а той, дори да влезе, изскача веднага на сушата като тапа, треперейки.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..