Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Андре Бретон

През 20-те години на XX век в Париж се появява банда луди гении, които се бунтуват срещу правилата в изкуството, буржоазния морал, обществения авторитет, политическата власт. Освен естетическа и социална революция, те искат да правят каквото си искат и всички да ги харесват. Това са свръх реални очаквания и групата с охота приема етикета „сюрреалисти“, понятие, за първи път използвано от Гийом Аполинер през 1917. 

Тогава младите европейски интелектуалци, омерзени от ужасите на първата глобална война, смятат, че правилата на буржоазното общество са пряка причина за кошмара, затова трябва да бъдат пометени и заменени с нови. Новата естетика значи творецът да има свободата напълно да изрази себе си, затова и естетическите им визии са свързани с автоматичното себе-изразяване, с фройдизма, с играта на парадокси, с патафизиката на Алфред Жари, с изчадието Дада. Ако виждате тук противоречие - има и то не едно. В изкуството, сюрреализмът ражда шедьоври, но не завладява цялото изкуство завинаги. 

В социалната революция пък е пълен провал, сюрреалистите я правят чрез скандали, а връх на политическото развитие е груповото им записване във ФКП през 1927. И последвалата ориентация към анархизма, след като са изритани от партията заради нежелание да подчинят естетическата си свобода на партийната дисциплина. Със сюрреализма са свързани гении като Аполинер, Елюар, Ернст, Бунюел, Дали, Кьоно, Миро и други. Това са адски индивидуалности, но Андре Бретон някак ги обединява като организатор. Макар да не е нито най-добрият поет, нито най-добрият художник, тe го наричат „папата“, но не само защото през 1924, с първия Манифест на сюрреализма, залага основните принципи. Не, Бретон наистина се разпорежда, коли и беси в естетически и житейски план, приема и гони хора от групата и е основен двигател и за нейното създаване, и за нейния разпад.  

Андре Бретон е роден през 1896 в Нормандия. Баща му е счетоводител, женен за шивачка. Детството на Андре преминава в Париж, но той, независимо, че в текстовете си разказва скандални и болезнени биографични детайли, не споменава охотно ранните години и дори променя датата си на раждане. Марк Полицоти сочи като възможна причина за тази смяна опитът на Бретон за идентификация с някой друг – с братовчедка му Манон, в която е влюбен, или с любими поети като Рембо и Нарвал. А като цяло за отказа му да говори за детството си, Полицоти обобщава: „Отчасти това може да е заради нещастната природа на самото детство, отчасти отговаря на скромността му по отношение на „празните моменти“, които, според него, включват всичко преди ранната зряла възраст, а и премахването на детството означава погребване на онази част от тебе, която е задължително зависима. 

Освен това, тайното минало на Бретон създава мистериозна аура – той изглежда така, сякаш идва при нас напълно въоръжен“. Бретон учи медицина, независимо, че интересът му към поезията е вече събуден, а през 1914 и първите му стихове виждат бял свят. През 1915 обаче той е в армията и служи в болница в Нант като сестра, тъй като има само две години в медицинското училище. Там, освен че се запалва по Фройд, попада и на находки като Гийом Аполинер и Жак Ваше. Ваше е блестящ стилист и мислител, но отказва да публикува и се самоубива през 1919, на 24. Тогава Бретон е вече от две години в Париж, където с Арагон и Супо издава списание „Литература“. През фронта, от Швейцария и Германия, идват отблясъци от манифестът на Тристан Тцара за същността и характера на естетическия и социален феномен Дада. Съсипан от мъка по Ваше, Андре Бретон решава, че Тцара е реинкарнация на приятеля му и иска да се запознае с него. Това става обаче след година, а междувременно Бретон и Супо издават „Минни полета“ – прозаична книга с текстове, създадена съвместно по метода на автоматичното писане.

За срещата с Тцара в Париж Бретон казва, че е очарован да срещне едно „толкова малко харизматично същество“, точно каквото, впрочем, е очаквал. Те правят серия дадаистки акции, най-вече обществени скандали. След 7 месеца обаче Бретон се отказва, като пише: „Всеки момент аз забелязвам, че реформирам дадаизма в мен“. До пълната реформа минават към 4 години и през 1924 Андре Бретон публикува своя първи „Манифест на сюрреализма“, който започва така: „Вярата в живота, в неговите най-случайни прояви /говоря за реалния живот/, е способна да достигне точката, в която, в крайна сметка, губим тази вяра“. После уточнява, че човек не може да върне изгубения смисъл, защото душата и тялото са вече подчинени на властната практическа необходимост. „Единственото, което може да ме вдъхнови в случая, е думата „свобода“ – заявява Андре Бретон. 

Манифестът веднага събира парижките нощни пеперуди и се оформя кръг от съмишленици, повече или по-малко постоянен, който просъществува 7-8 години. Някъде през 1934 талантливият, но луд и непокорен Салвадор Дали си позволява свободата творчески да предизвика групата и вбесеният Бретон го изключва от формалния кръг.  На което пък Дали отвръща още по-предизвикателно: „Аз не съм сюрреалист, аз съм сюрреализмът“. Някъде по това време Бретон е изключен и от компартията. Той не само не иска да възхвалява Сталин, но и в Париж шамаросва публично сталинсткия литературен ПР гуру Иля Еренбург, който на някакво комунистическо сборище заявява, че сюрреалистите са „педерасти“. Гонят го от партията и Бретон се ориентира към Троцки и анархизма. Втората световна война преживява в САЩ, а после опитва да вдъхнови младото поколение за участие в сюрреалистична група, но успехът не е като първия път. 

Андре Бретон умира през 1965 като човек, леко поуморен от живота, леко извън фокуса на общественото внимание, един не толкова успял художник и поет, колкото би му се искало, но все пак – един преуспял вдъхновител на творчески сънища, фантазии и свобода.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:

Още от категорията

Кънчо Касабов представя "Отворено" в галерия Капана

Галерия „Капана“ в Пловдив представя самостоятелната изложба на известния пловдивски сценограф и графичен дизайнер Кънчо Касабов .   От началото на 2008 година до момента той работи в Националната гимназия за сценични екранни изкуства като учител по компютърна графика, рисуване и художествено осветление. Автор е на сценографията за 46..

публикувано на 07.02.23 в 16:55
Паметникът на Капитан Петко войвода в Чепеларе

Смолян почита Капитан Петко войвода

123 години от смъртта на знаменития хайдутин и революционер Капитан Петко войвода ще почетат Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян и Съюзът на тракийските дружества в България „Родопска слава“ в Смолян.  Съвместната инициатива ще се състои от 15 часа днес в къща музей „Ласло Наги“. Паметта на националния ни герой, заел едно от..

обновено на 07.02.23 в 08:48

Пловдив посреща Националната опера на Северна Македония

Националната опера и балет на Северна Македония гостува в Пловдив с „Госпожиците от Авиньон" тази вечер в Дома на културата "Борис Христов". Спектакълът на хореографа Олга Панго е вдъхновен от едноименната картина на Пикасо, посветена на неговите музи куртизанки. Въпреки че е определян като модерен, той носи основните елементи на класическия..

публикувано на 07.02.23 в 06:27

В Пловдив представят новия роман на Ясмина Реза

В Пловдив се очаква премиерата на последния издаден у нас роман на Ясмина Реза . Той се казва " Вавилон " и разказва една история за страст и убийство.   Главният редактор на издателство "Лист" Гергана Димитрова ще представи тази вечер книгата заедно с преводачката Снежана Русинова-Здравкова . Двете ще участват в среща - разговор от литературния..

публикувано на 07.02.23 в 06:10

"Летящата страна" гостува в Пловдив

Тази събота /11 февруари/ предлагаме на вниманието Ви едно истинско забавление за малки и големи - пътешествие до "Летящата страна" , което ще поеме точно в 17:00 и на сцената на Театър Хенд в Пловдив. Вход ът е абсолютно свободен с предварително запазениместа на посочения телефон +359 89 699 0247. Това семейно куклено представление се..

публикувано на 06.02.23 в 16:08