Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци – Казимир Малевич

Какво ще кажете да купите поетична книга само с бели страници. Или да отидете на концерт, който звучи като пълна тишина. Гадно, като да си на ресторант и от празно меню да избереш празна чаша и празна чиния. 

Да, в ресторант е гадно, но в изкуството не. Там празнотата прави формата и е смислово натоварена - въпрос, пауза, знак за края на човека или света. Но при Казимир Малевич е знак за края на изкуството на изображението. Неслучайно след знаменития „Черен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“, той излага съвсем бели платна – през последното си измерение, точката, изкуството е прескочило отвъд, в нищото. 

Не, това е обикновена провокация, ще каже някой. Да, и провокация има, но това е теоретичната идея. И то брилянтна – както и прекрасно изпълнена от Малевич. Но не се стряскайте, действието се развива преди сто години, а изкуството е още живо. Дори сам Малевич после продължава да рисува по по-традиционен начин. Друг е въпросът, че го прави не защото иска, а защото машината за социалистически реализъм не позволява на художника лигави буржоазни абстракции.  

Човекът, който сложи точка на изкуството - Казимир Малевич, велика фигура на руския авангард, всъщност не е руснак. Той е поляк, роден край Киев. Макар да говори също украински и руски, полският му е майчин, а името му е Кажимйеж Малйевич. В официални документи той най-често се вписва като поляк, а понякога като украинец. Казимир е роден през 1879, баща му е директор на захарна фабрика и обикаля дълбоката украинска провинция, където расте захарно цвекло. До 12 години момчето не знае думата „художник“, макар че рисува в рустикалния стил, сред който живее. Талантът му е видим и учи рисуване в Киев. После семейството се мести в Курск, където Казимир изкарва десетина години - работи като чертожник, но продължава да се занимава с живопис, но през 1904 зарязва всичко и отива в Москва да учи за истински художник. 

В Московското училище за рисуване, скулптура и архитектура, Малевич изкарва 6 години, ходи по изложби, поглъща принципите на символизма, импресионизма, фовизма и кубизма. Името и картините му все повече се налагат сред руския авангард. Той нарича стила си – „сложен реализъм“ и „кубо-футуристичен реализъм“. Казимир Малевич участва в авангардни изложби в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Париж, илюстрира книги, оформя футуристични издания и прави декори за авангардната опера „Победата над Слънцето“. Там за първи път му просветва идеята за картината „Черен квадрат“, но това е само миг, проблясва и си тръгва, а най-прочутата му творба се появява няколко години по-късно, през 1915. 

Да, дори гениите трябва да помислят малко, за да разберат какво правят и защо. Ако се чудите какво толкова представлява „Черен квадрат“, тя е точно това – платно с изобразен черен квадрат на бял фон. А Татяна Толстая пише в „Ню Йоркър“: „Само с едно леко движение на китката Малевич начерта непреодолима линия, която разграничава пропастта между старото и новото изкуство, между човека и сянката му, между розата и ковчежето, между живота и смъртта, между Бог и Дявола…..Той свежда всичко до „нулата на формата“. Нулата се оказва квадрат и това просто откритие е едно от най-страшните събития в цялата история на изкуството“.

Въпреки войната, 1915 е забележителна в творческия път на Малевич, но не само заради черния квадрат, от който има и три по-късни варианта. Той участва в Първата изложба на футуристите в Санкт Петербург, както и в Последната изложба на футуристите, озаглавена „0.10“. Малевич вече е измислил своя супер абстрактен стил, наречен „супрематизъм“ и е написал манифеста „От кубизъм към супрематизъм. Новият живописен реализъм“. 

Думата супрематизъм е от латински и значи „най-висш“, а Малевич конкретно има предвид, че стилът му е най-висшия етап на абстрактното изкуство. Неговите супрематични платна представят цветни геометрични фигури, комбинирани обикновено на бял фон. Фигурите са възможно най-прости, използвани са пестеливо, но платната са като откровение за сложните отношения в реалността. И черният квадрат е супрематична работа, както по-късните „Черен кръг“, „Черен кръст“, „Червен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“. Малевич, за когото идеята за свободата на изкуството е неизбежно свързана с обществени промени, посреща добре както Февруарската, така и Болшевишката революция от 1917. Болшевиките го назначават за комисар по опазване на старинните паметници и член на Комисията по опазване на художествените ценности, той пише статии във в. „Анархия“ и „Декларация за правата на художника“, прави декори и костюми за постановка на Мейерхолд по пиеса на Маяковски, създава „Работилница за изучаване на новото изкуство Супрематизъм“, изобщо, плува във водите на новата свобода. 

През 1927, с големите изложби във Варшава и Берлин, идва и световната слава. Художникът обаче усеща, че нещата в СССР не вървят добре. В болшевишката партия се води битка, в която Сталин побеждава Троцки и напълно са задушени всякакви свободни форми на изкуството. Млевич се страхува, че ще бъде арестуван, затова прави опити да остане в Полша, където властите не го искат, и в Германия, където Гропиус не го назначава в „Баухаус“ заради лошия немски. Той оставя част от картините си в Берлин и се връща в Русия, но не го арестуват. Поне не веднага – в следващите три години преподава и дори издава в Мюнхен книгата „Светът като безпредметност“. 

Болшевиките обаче не го понасят дълго, ГПУ го арестува през 1930, държи го няколко месеца с обвинения в шпионаж и го заплашва смърт. През декември го пускат, но конфискуват абстрактните му картини и го заплашват със сериозни последствия, ако продължи да рисува по този начин. Кажимйеж Малйевич до голяма степен е трагично пречупен и в следващите години рисува портрети и други реалистични форми. 

Умира през 1935 от рак, приятелите вграждат черен квадрат в надгробната му плоча, но през ВСВ костите му изчезват, а на мястото на гроба му сега има жилищен комплекс.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изложбата "Рисунка" е в къща "Верен Стамболян"

Преподаватели от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ - Пловдив  представят изложба „Рисунка“ в Къща „Верен Стамболян“, ул. „Кирил Нектариев“ 15 в Стария град. В експозицията със свои рисунки участват  Ангел Китипов, Антония Хайгърова, Диана Папазова, Димитър Келбечев, Илиана Манукова, Михаил Маламски, Панайот Панайотов,..

обновено на 05.11.24 в 07:05

Националният литературен музей в Хисаря с изложба за Иван Вазов

„Българийо, аз всичко тебе дадох…“: Националният литературен музей гостува в Хисаря с изложба за Иван Вазов . Експозиция с 20 документални пана, които проследяват житейската и творческа биография на Иван Вазов, ще бъде открита от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов  днес, от 17:30 часа, в голямото фоайе на Народно..

публикувано на 05.11.24 в 07:04

Красимир Лозанов с новини от света на книгите

Поканихме  Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем  да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на  опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..

публикувано на 04.11.24 в 17:50

Преге - предаване за света на книгите, 02 - 08 ноември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...

публикувано на 04.11.24 в 10:16

"Експресии" на Лили Кючукова в галерия "Ромфея"

В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в  чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..

публикувано на 04.11.24 в 09:32