Великите европейци – Казимир Малевич

Да, в ресторант е гадно, но в изкуството не. Там празнотата прави формата и е смислово натоварена - въпрос, пауза, знак за края на човека или света. Но при Казимир Малевич е знак за края на изкуството на изображението. Неслучайно след знаменития „Черен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“, той излага съвсем бели платна – през последното си измерение, точката, изкуството е прескочило отвъд, в нищото. 

Не, това е обикновена провокация, ще каже някой. Да, и провокация има, но това е теоретичната идея. И то брилянтна – както и прекрасно изпълнена от Малевич. Но не се стряскайте, действието се развива преди сто години, а изкуството е още живо. Дори сам Малевич после продължава да рисува по по-традиционен начин. Друг е въпросът, че го прави не защото иска, а защото машината за социалистически реализъм не позволява на художника лигави буржоазни абстракции.  

Човекът, който сложи точка на изкуството - Казимир Малевич, велика фигура на руския авангард, всъщност не е руснак. Той е поляк, роден край Киев. Макар да говори също украински и руски, полският му е майчин, а името му е Кажимйеж Малйевич. В официални документи той най-често се вписва като поляк, а понякога като украинец. Казимир е роден през 1879, баща му е директор на захарна фабрика и обикаля дълбоката украинска провинция, където расте захарно цвекло. До 12 години момчето не знае думата „художник“, макар че рисува в рустикалния стил, сред който живее. Талантът му е видим и учи рисуване в Киев. После семейството се мести в Курск, където Казимир изкарва десетина години - работи като чертожник, но продължава да се занимава с живопис, но през 1904 зарязва всичко и отива в Москва да учи за истински художник. 

В Московското училище за рисуване, скулптура и архитектура, Малевич изкарва 6 години, ходи по изложби, поглъща принципите на символизма, импресионизма, фовизма и кубизма. Името и картините му все повече се налагат сред руския авангард. Той нарича стила си – „сложен реализъм“ и „кубо-футуристичен реализъм“. Казимир Малевич участва в авангардни изложби в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Париж, илюстрира книги, оформя футуристични издания и прави декори за авангардната опера „Победата над Слънцето“. Там за първи път му просветва идеята за картината „Черен квадрат“, но това е само миг, проблясва и си тръгва, а най-прочутата му творба се появява няколко години по-късно, през 1915. 

Да, дори гениите трябва да помислят малко, за да разберат какво правят и защо. Ако се чудите какво толкова представлява „Черен квадрат“, тя е точно това – платно с изобразен черен квадрат на бял фон. А Татяна Толстая пише в „Ню Йоркър“: „Само с едно леко движение на китката Малевич начерта непреодолима линия, която разграничава пропастта между старото и новото изкуство, между човека и сянката му, между розата и ковчежето, между живота и смъртта, между Бог и Дявола…..Той свежда всичко до „нулата на формата“. Нулата се оказва квадрат и това просто откритие е едно от най-страшните събития в цялата история на изкуството“.

Въпреки войната, 1915 е забележителна в творческия път на Малевич, но не само заради черния квадрат, от който има и три по-късни варианта. Той участва в Първата изложба на футуристите в Санкт Петербург, както и в Последната изложба на футуристите, озаглавена „0.10“. Малевич вече е измислил своя супер абстрактен стил, наречен „супрематизъм“ и е написал манифеста „От кубизъм към супрематизъм. Новият живописен реализъм“. 

Думата супрематизъм е от латински и значи „най-висш“, а Малевич конкретно има предвид, че стилът му е най-висшия етап на абстрактното изкуство. Неговите супрематични платна представят цветни геометрични фигури, комбинирани обикновено на бял фон. Фигурите са възможно най-прости, използвани са пестеливо, но платната са като откровение за сложните отношения в реалността. И черният квадрат е супрематична работа, както по-късните „Черен кръг“, „Черен кръст“, „Червен квадрат“ и „Бял квадрат на бял фон“. Малевич, за когото идеята за свободата на изкуството е неизбежно свързана с обществени промени, посреща добре както Февруарската, така и Болшевишката революция от 1917. Болшевиките го назначават за комисар по опазване на старинните паметници и член на Комисията по опазване на художествените ценности, той пише статии във в. „Анархия“ и „Декларация за правата на художника“, прави декори и костюми за постановка на Мейерхолд по пиеса на Маяковски, създава „Работилница за изучаване на новото изкуство Супрематизъм“, изобщо, плува във водите на новата свобода. 

През 1927, с големите изложби във Варшава и Берлин, идва и световната слава. Художникът обаче усеща, че нещата в СССР не вървят добре. В болшевишката партия се води битка, в която Сталин побеждава Троцки и напълно са задушени всякакви свободни форми на изкуството. Млевич се страхува, че ще бъде арестуван, затова прави опити да остане в Полша, където властите не го искат, и в Германия, където Гропиус не го назначава в „Баухаус“ заради лошия немски. Той оставя част от картините си в Берлин и се връща в Русия, но не го арестуват. Поне не веднага – в следващите три години преподава и дори издава в Мюнхен книгата „Светът като безпредметност“. 

Болшевиките обаче не го понасят дълго, ГПУ го арестува през 1930, държи го няколко месеца с обвинения в шпионаж и го заплашва смърт. През декември го пускат, но конфискуват абстрактните му картини и го заплашват със сериозни последствия, ако продължи да рисува по този начин. Кажимйеж Малйевич до голяма степен е трагично пречупен и в следващите години рисува портрети и други реалистични форми. 

Умира през 1935 от рак, приятелите вграждат черен квадрат в надгробната му плоча, но през ВСВ костите му изчезват, а на мястото на гроба му сега има жилищен комплекс.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: