Реформата във ВУЗ-овете цели обучение с по-високо качество и по-ниска себестойност

Ще проработи ли идеята за сливане на университетите, която беше оповестена от Министерството на образованието и науката тази седмица?

Целта е да се подобри качеството на висше образование и международната видимост на ВУЗ-овете от България. Отговорите са от проф. Пламен Моллов, ректор на Университета за хранителни технологии - Пловдив.

Проф. Моллов каза пред Радио Пловдив, че идеята не е потвърдена на срещата между Съвета на ректорите и министъра на образованието и науката акад. Николай Денков. УХТ не е споменат в неговите изказвания по време на разговорите.

„На срещата бяха заявени по-скоро аргументи в подкрепа на евентуално преструктуриране на висшите училища, а не толкова на конкретни сливания, каза проф. Моллов.- Вариантът, който министър Денков подсказа и който е залегнал в стратегията за развитие на висшето образование, е да се формират двустепенни структури, подобни на консорциуми, които имат общо ръководство, но запазват автономията на отделните университети и тяхната самостоятелност.“

Ректорът на УХТ отбеляза, че познава опита на европейски университети повече от 30 години, тъй като работи по различни международни програми. Той бе категоричен, че опитът на други страни не бива да се пренася механично, защото трябва да се отчитат специфичните национални особености. Проф. Моллов отговори, че би коментирал изразеното намерение от министъра на образованието след разговор с него, което е коректното и почтеното. Вероятно през март акад. Денков ще проведе среща с ректори на пловдивски висши училища и УХТ, на която ще има възможност да се обсъдят всички аспекти на неговото предложение.

Според проф. Моллов подобна реформа трябва да има една от двете цели – по-високо качество и по-ниска себестойност на обучението, т.е. трябва да доведе до реален, качествен резултат. В този смисъл е необходимо да се отчетат различни фактори. Европейският опит в това отношение е много ясен: един град-един университет. Това е преобладаващият модел, но държа да подчертая, че обединението и консолидацията не могат да бъдат само на териториален принцип и непременно са свързани с образователния и научен профил на всеки университет, каза пред Радио Пловдив той. Като пример посочи, че не би било разумно обединение между УХТ и АМТИИ, което на географски принцип изглежда логично. Това са 2 пловдивски университета, но те нямат нищо общо в своята дейност, така че сливането между тях би било абсолютно безпредметно. Не би било логично също така УХТ да се обедини с Минно-геоложкия университет в София само защото преподават инженерни науки. Те са в абсолютно различни сфери и нямат нищо общо в нито една дисциплина.

Моята основна теза е, че би било правилно да потърсим синергия за обединение на ресурси и капацитет на университетите, заяви проф. Моллов. Конкретно за УХТ логичните синергии могат да се получат по две линии: едната е естествената – с Аграрния университет, тъй като храните и аграрните продукти са два елементи от хранителната верига. Другата възможност на синергия е да обединим ресурсите и капацитета на УХТ с Пловдивския, Аграрния и филиала на Техническия университет. Този модел би имал стратегически смисъл, обобщи проф. Моллов.