Великите европейци - Паламед

Паламед е от митологичните времена – 12 в. пр.н.е. и играе важна роля в Троянската война, но Омир не го споменава. По-късните пиеси за Паламед на гръцките драматурзи не са запазени и не се поставят. А „Защита на Паламед“ от софиста Горгий, е запазен, но кой чете риторика в наше време. Но някой вече пита - как някакъв велик човек участва в Троянската война, а Омир не го споменава. 

Има няколко версии. Едната, че Паламед е плод на колективното подсъзнание на гърците, но е измислен след времето на Омир. Според някои пък, тъй като няколко пъти се сблъсква с Одисей, който, е неговият пряк или косвен убиец, Омир не иска да омаловажава своя герой. А други предполагат ревност – геният Паламед създава история за Троянската война преди Омир, който завижда и го премълчава. Или дори плагиатства от неговата изгубена завинаги ранна поема. Кой да е сигурен, това са загадки отпреди 30 века. Какво чак толкова велико прави Паламед? Знанията, изобретенията и деянията, които му се приписват, са достойни наистина по-скоро за божество, отколкото за човек. Разбираемо, Паламед по бащина линия е внук на Посейдон, богът на моретата, а по майчина - на цар Катрей от Крит. И е първи братовчед с Агамемнон и Менелай. Твърди се, че го обучава мъдрият кентавър Хирон, учител на много герои, включително на приятелите му Ахил, Аякс, Хектор. Там Паламед изучава лечението и лечебните билки, а също за небето и звездите. После като лечител той пази армията от чумата, като астролог въвежда ориентирането по звездите, тоест, навигация, а предсказва и слънчевото затъмнение над ахейския стан. 

Паламед е прочут и с военните си умения. Той първи разгръща войската в строй и поставя стражи. Поне 2-3 от десетте години обсада на Троя, той, а не Агамемнон, е главнокомандващ армията. Но и това е нищо. Твърди се, че Паламед измисля, разбирай, разпространява сред гърците, азбуката и числата. Според древни източници, Паламед въвежда 11 нови букви към седемте, измислени от Мойрите, а според Плиний и Плутарх – добавя 4 към известните 16. Но не спира дотук. Той въвежда в Гърция концепцията за сезоните и измерването на времето по месеци и години, измисля мерките за тегло и дължина, въвежда практиката за хранене на равни интервали и изобретява кораба с 50 гребла. И още – изобретява заровете, монетите, вицовете, фаровия огън, някаква игра, подобна на таблата. Казах ви, само половината да е вярно, Паламед пак трябва да е сред най-големите гении.

Но и това не стига, Паламед е прочут с политически умения - включен е в делегацията, която отива в Троя да иска Елена, за да се избегне войната. Също и в делегацията, която отива на Итака да вика Одисей на война. Одисей обаче не иска и се прави на луд. Той впряга магаре и вол едновременно, и уж оре, но хвърля по нивата сол, все едно я сади. Паламед взима бебето Телемах и го слага току пред ралото, а Одисей спира – с което доказва, че не е луд и трябва да тръгне. По-късно, вече под стените на Троя, двамата имат още конфликти и царят на Итака крои планове да унищожи съперника си. 

Едната версия за смъртта на Паламед е, че Одисей и Диомед го извеждат на риболов с лодка и го удават. Другата, че те, заедно с Агамемнон, го примамват в кладенец, уж в търсене на съкровище и го убиват с камъни. Най интересна, а и най-достоверна, е историята с по-сложната интрига, заплетена от Одисей. Той подкупва един слуга да скрие кесия злато в палатката на Паламед, а после кара пленник да напише писмо, с което цар Приам благодари за информацията, срещу която праща кесия злато.И после уж залавя писмото. Паламед е обвинен в предателство, осъден е на смърт и безжалостно убит с камъни. Преди смъртта си успява само да каже: „О, Истина, скърбя за твоята смърт, която изпревари моята!“ Тази смърт по фалшиво обвинение обаче не е без последствия. Старите приятели Ахил и Аякс, които не вярват в предателството на Паламед, погребват тялото му на остров Лесбос, въпреки забраната на Агамемнон. 

Нещата обаче са и по-дълбоки – ако вярваме на онези, които смятат, че не скандалът заради някаква троянска девойка, а точно убийството на Паламед, е истинската причина за „оня гибелен гняв на Ахила, сина Пелеев“, с който Омир започва историята за Троянската война. А ако влезем в сферите на божественото мислене, можем логично да предположим, че именно заради смъртта на внука си, Посейдон е така разгневен на Одисей и неговите хора, че ги прекарва през всичките кръгове на морския ад и ги избива почти до крак. Никой обаче не може да се мери с отмъщението, което реализира Невплий, бащата на Паламед. Когато научава за смъртта на сина си, той първо отива в лагера при Троя и, въпреки че не е добре посрещнат, научава истината за скалъпения процес. Тогава Невплий подхваща истинска хибридна война - обикаля земите на всички владетели, които са при Троя и с лъжи и манипулации настройва срещу тях жените им. Резултатът е опустошителен, повечето царски съпруги си хващат любовници, а някои, когато мъжете им все пак се връщат от Троя, направо ги погубват. 

Така става, впрочем и със самия цар Агамемнон. Той е убит от жена си Клитемнестра, а тя пък за отмъщение е убита от сина си Орест, в съучастие със сестра му, Електра – обилен материал за някои от най-великите пиеси на Есхил, Софокъл и Еврипид. Но това е само половината отмъщение на Невплий. Когато гръцката флота си тръгва от Троя след победната десетгодишна обсада, на островите по пътя той пали фалшиви огньове през нощта, много кораби се разбиват и мнозина загиват. 

А какво става в това време с Паламед, ще попита някой, нали все пак е божествен внук, не се ли превръща в звезда небесна, в красиво дърво или цвете, както често става в гръцката митология? Не, разказват, че Паламед е забелязан в подземното царство на чичо си Хадес да хвърля зарове с Аякс и Терсит – трима приятели, пострадали от омразата и коварството на Одисей.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: