Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Томас Малтус, първа част

Някои смятат  за Пророк, други - за Сатана, а той е просто нормален човек с чувство за хумор, англикански свещеник, професор в колеж и учен от Просвещението, който се занимава с икономика и демография. Неговото „Есе за законите на населението“ го прави оспорван, но и влиятелен за времето. Но и днес, щом се спомене Малтус, настава вой и скърцане със зъби в левичарските среди, свързани с криворазбраната „политическа коректност“. Какво така раздвижва духовете? 
В центъра на демографско-икономическата теория на Малтус е идеята, че хората се множат в геометрична прогресия, а възможностите на земята да ги изхрани растат в аритметична. Пренаселването още не е обхванало целия свят, заради естествени регулиращи фактори - природни бедствия, епидемии, войни, кървави революции, убийства и самоубийства. Но на даден етап те няма да са достатъчни исветът ще потъне в глобален конфликт. За да не се стига до там, трябва да се вземат мерки, смята Томас Малтус - и тук вече започва големият вой.
 

Критиците на Малтус твърдят например, че за предотвратяване на катастрофата, той иска ограничаване на раждаемостта - и го хулят като антихуманен тип. Това обаче е плод или на неразбиране, или на манипулация. Първо, Малтус е англикански свещеник, което значи, че е против външна намеса в божиите дела, свързани със семейството. Второ, той сам пише, че сексуалният инстинкт не може да бъде насила ограничен. И трето, градивната му идея е, че човек трябва да прояви разум и да хармонизира желанията с възможностите си, тоест, да гледа да не създава повече деца, отколкото може да изхрани. Иначе, като възпроизвежда бедността, човек не само подпомага демографската криза, но и принуждава обществото да отделя ресурс, за да спаси детето на безотговорния и самия безотговорен. Да, идеята на Малтус е - доброволно самоограничаване, а фактът, че по-късно, когато се въвежда или дискутира ограничаване на раждаемостта, се позовават на него, значи само, че позоваването е некоректно. Друга ключова идея на Малтус е, че на бедните не трябва да се дават пари, защото това подпомагане създава далеч повече проблеми, отколкото решава. Бедният свиква с мисълта, че има права, не и отговорности, привързва се към бедността си, защото тя му носи пари, без да полага усилия, а и все повече мрази обществото, което му плаща - защото то всъщност никога не може да му плати достатъчно. 

И тук вече цялата левица, която много обича да преразпределя чужди пари, вече наистина вади нож на Томас Малтус и започва да го точи. Левичарският нож обаче пак е фалшив. Малтус не казва да не се подпомагат бедните, а само да не им се дават пари на калпак и централизирано. Според него ефективен начин за реално подпомагане е бедните да бъдат оземлени и сами да вадят прехраната си. Тази идея с най-голям успех се реализира през 30-те години на 20. Стъпил върху икономическите идеи на Джон Мейнард Кейнс, вдъхновени от Томас Малтус, в САЩ Рузвелт разгръща своя „Нов курс“ - широко мащабна програма за ликвидиране на последиците от Голямата депресия, икономическата криза, ударила света през 1929. С държавни средства, той започва огромно строителство на инфраструктурни обекти, в което въвлича американците, засегнати от кризата и те не просто стъпват на крака, но го правят с достойнство. Друга препоръка на Малтус за подпомагане на бедните, е грижата за тях да се поеме от частни лица, благотворителни организации и други недържавни институции. Така обществото допълнително ще разгърне хуманната си природа , а самите бедни ще се чувстват част от добронамерена общност, не изоставени на произвола самотници, на които някой хвърля трохи. Всичко това е обобщение на идеите на Томас Малтус, но ведната се вижда, че идеите му лесно могат да се извадят от контекста и да се използват за манипулация. „Човек, дошъл на заетия вече свят, няма право на никакво препитание, ако родителите му не могат да го изхранват и ако общността не се нуждае от неговия труд. Всъщност, той е излишен на тази земя. За него няма място на великия пир на живота. Природата му заповядва да се махне …“ Този цитат от книгата на Малтус например става повод той да бъде обвинен в арогантност и псевдо-научен подход. Но ако внимателно се прочете, веднага става ясно, че това не е израз на желанието на Малтус нещата в света да са такива, а на констатация, че са такива. Разликата между двете е огромна.


Малтус греши, разбира се, поне в общите разсъждения. И поне засега. Но грешката му е не в същината на размислите му за икономическата и демографската ситуацията по неговото конкретно време, а в невъзможността да предвиди края на земеделската и началото на индустриалната епоха. Да, формулата за геометричната прогресия на човешката популация и аритметичната на средствата за изхранване, е приблизителна. Но кой по онова време би могъл наистина да предвиди, че Индустриалната революция ще се разгърне в мащаби,у та да качеството на живота и количеството блага, които се произвеждат от единица земя или единица суровина. Сега в индустриалните страни със земеделие се занимават 3-4 на сто от населението и въпреки това има свръхпроизводство. С новите научни и технологически открития пък производителността на труда нарасна неимоверно. Така че - да, прави в известен смисъл са онези, които казват, че Томас Малтус не позна и светът не се разви в катастрофалната посока, която той предвиждаше. В началото на 19 век населението на земята е приблизително 1 милиард души, днес, след само 200 години, е над 7 милиарда и продължава да расте. Причините за това са много, но винаги виси въпросът - докъде ще стигнем, можем ли да продължим вечно с тези темпове, няма ли научната и техническата революция да зациклят и да се върнем към заплахите, за които предупреждаваше Томас Малтус. На това се базират сега както тъй наречените неомалтусианци, така и зелените движения, които смятат, че с огромната и все по-нарастваща консумация на ресурси, човекът е заплаха за земята като цяло, а значи - и за самия себе си.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


Още от категорията
Паметникът на Капитан Петко войвода в Чепеларе

Смолян почита Капитан Петко войвода

123 години от смъртта на знаменития хайдутин и революционер Капитан Петко войвода ще почетат Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян и Съюзът на тракийските дружества в България „Родопска слава“ в Смолян.  Съвместната инициатива ще се състои от 15 часа днес в къща музей „Ласло Наги“. Паметта на националния ни герой, заел едно от..

обновено на 07.02.23 в 08:48

Пловдив посреща Националната опера на Северна Македония

Националната опера и балет на Северна Македония гостува в Пловдив с „Госпожиците от Авиньон" тази вечер в Дома на културата "Борис Христов". Спектакълът на хореографа Олга Панго е вдъхновен от едноименната картина на Пикасо, посветена на неговите музи куртизанки. Въпреки че е определян като модерен, той носи основните елементи на класическия..

публикувано на 07.02.23 в 06:27

В Пловдив представят новия роман на Ясмина Реза

В Пловдив се очаква премиерата на последния издаден у нас роман на Ясмина Реза . Той се казва " Вавилон " и разказва една история за страст и убийство.   Главният редактор на издателство "Лист" Гергана Димитрова ще представи тази вечер книгата заедно с преводачката Снежана Русинова-Здравкова . Двете ще участват в среща - разговор от литературния..

публикувано на 07.02.23 в 06:10

"Летящата страна" гостува в Пловдив

Тази събота /11 февруари/ предлагаме на вниманието Ви едно истинско забавление за малки и големи - пътешествие до "Летящата страна" , което ще поеме точно в 17:00 и на сцената на Театър Хенд в Пловдив. Вход ът е абсолютно свободен с предварително запазениместа на посочения телефон +359 89 699 0247. Това семейно куклено представление се..

публикувано на 06.02.23 в 16:08

"Възлюбените" - разказ за зората на българското Възраждане

Романът "Възлюбените" е дебютен за Боян Йорданов. Книгата излиза  с печата на издателство "Жанет 45".  Авторът е биотехнолог, доктор по химия, работи във фармацевтична компания в Ботевград.  Досега той е публикувал разкази в различни литературни  периодични издания.  Историята в романа се развива в началото на Българското Възраждане. Героят -..

публикувано на 06.02.23 в 12:52