Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Войски на НАТО и Русия в Украйна означава война

| обновено на 17.03.22 в 15:52

В 22-рия ден от войната в Украйна руските войски продължават да обстрелват обекти в редица украински градове, все повече са цивилните жертви. 

Над 100 000 бежанци са напуснали Украйна само за последните 24 часа, съобщават от ООН, а общият им брой наближава 3 170 000 души. Същевременно Русия декларира, че полага „колосални усилия“ за преговорите за примирие, които продължават.

Защо досега се провалят дипломатическите усилия и преговорите, как ще продължи войната? 

Първо се провалиха дипломатическите усилия да бъде избегната войната.  Това се дължи на факта, че липсваше необхомата поличическа воля за общи  решения. Диалогът се превърна във взаимни обвинения и ескалация - коментира международният анализатор и бивш дипломат Любомир Кючуков.

Според него единствено Франция и Германия се опитваха с дипломация да избегнат войната, но и те не успяха.

Сега има два варианта – двустранно, между Русия и Украйна и по международна линия.

Двустранният модел сякаш напоследък дава индикации, че се върви към намиране на решения.  Важно е при такива преговори и двете страни да дават положителни сигнали.

Изглеждат ли безплодни външните усилия? 

Това което направиха премиерите на Полша Словения и  Чехия беше демонстрация на подкрепа на Украйна, а не опит за някакви преговори.  Германия, Турция и дори Израел правят по-сериозни стъпки в тази посока. 

Израел е може би единствената страна от широкия Запад, която по естествени причини проявява разбиране и чувствителност към руските лозунги за "денацификация" и заради сянката на украинския  бунтовнически лидер от Втората световна война – Степан Бандера.  

Ролята на Китай изглежда минимална, той е доста сдържан в отношението си към този конфликт. Едва ли ще дойде оттам инициативата за диалог.

Основна първа стъпка е да се сключи поне споразумение  за прекратяване на огъня.

Дали и как да се помага на Украйна с военни средства?  

В политически аспект  това се вписва в общата посока на военен отговор. 

Тук още по-сериозно и опасно е предложението на Полша за изпращане на войски  на НАТО като мироопазващи сили.  

Това би била много  сериозна стъпка към интернационализация на конфликта, почти  предпоследна стъпка преди пряка война на НАТО с Русия.  

Защото ако на  терен в Украйна се срещнат едновременно и руски и натовски войски, войски на Алианса и на Русия – опасността от глобален директен  сблъсък вече става огромна. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03