Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Томас Малтус, втора част

Да, има много факти за развитието на света и човечеството през последните две столетия,  които сякаш опровергават катастрофичните прогнози на просвещенския мислител Томас Малтус, но има и много, които сякаш го подкрепят - човешката популация продължава да расте неудържимо, обработваемите площи и океанският добив намаляват, достъпът до вода е проблем, а с дейността си ние унищожаваме други видове животни и растения, от които всъщност зависим. Да, това са наистина тревожни реалности, но, след всичко, казано дотук, резонен е и въпросът - кой е Томас Малтус и как стига той до развитието на своите идеи, които и в 21 век продължават да вълнуват човечеството.

Томас Малтус е роден край Доркинг, графство Съри, през 1766. Семейството има земя, но той е шесто от седем деца и няма шанс за наследство. Баща му е „джентълмен от добро семейство и с независимо мислене, приятел с личности от епохата на Просвещението като Дейвид Хюм и Жан-Жак Русо“. За възпитанието, родителите се водят от принципите на Русо, Томас учи в къщи с частни учители, а на 16 е в богословския колеж на Исус в Кеймбридж, където е сред най-добрите по математика, риторика, английски, латински и гръцки. След завършването е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква и става пастор. 

През 1793 е преподавател в своя колеж, където остава 11 години, но не може да продължи, защото се жени през 1804 за своя братовчедка, с която имат три деца. 6 години преди това обаче, през 1798, на 32, Малтус издава своето знаменито „Есе за законите на населението“. Тогава Френската революция вилнее и хора като бащата на Малтус, приятелят му Жан-Жак Русо и други мислители развиват някакъв наивен оптимизъм за наближаващото пълно щастие. Малтус всъщност пише есето като полемична реакция на този оптимизъм. Книгата му предизвиква широк интерес и има още 8 издания, които той постоянно допълва и надгражда. За целта Малтус пътува из Европа да събира данни, обикаля Германия, Скандинавия, Русия, после - Франция и Швейцария. След женитбата, Малтус става професор по политическа икономия и свещеник в колежа на Източно-индийската компания в Харфордшър, където прекарва до края на живота си. Студентите го обичат и той пише: „Слушателите не само разбират лекциите, но дори не им е скучно“.

Да, в живота на Малтус няма много вълнуващи събития, но в мисловния му свят никога не е скучно. Освен есето, той пише още няколко книги, с които оставя отпечатък върху обществената мисъл на времето. През 1814 издава „Наблюдение върху ефектите от законите за пшеницата“. Това са протекционистки правила в защита на местните фермери от евтината вносна пшеница. Те действат около 40 години, водят до укрепване на британското земеделие, повишават печалбите на земевладелците и увеличават броя на заетите. Въпреки че законите са против иначе защитавания от Малтус принцип на свободна търговия, той ги подкрепя. 

През същата 1814 излиза и есето „Проучване на същността и развитието на рентата“, а през 1820 - „Принципи на политическата икономия“. С тези книги Малтус кръстосва икономически шпаги с приятеля си Дейвид Рикардо, един от най-значимите икономисти на времето. Дискусията се разгаря и много хора се включват, но всъщност няма истинска пропаст между разбиранията на Малтус и Рикардо. Както пише един биограф: „Те представят различни нюанси на мнение, не различни секти“. Малтус вече е сред най-значимите обществени фигури в британското общество, макар че води скромен провинциален живот и предпочита да пише в къщи, пред всичко друго. През 1818 той става член на Британското кралско дружество и на Френската академия. През 1821 е основател на лондонския Клуб по политическа икономия, през 1824 е избран в Кралското литературно дружество, а през 1834 е основател и на Лондонското статистическо общество.

Идеите на Томас Малтус имат конкретни последствия в общественото развитие на Великобритания и вдъхновяват мислители от различни сфери, не само икономиката и демографията. През 1834 например британският парламент преработва съществуващия Закон за бедните. Той отменя подпомагането им с пари и храна, а вместо това открива тъй наречените „работни домове“, където те работят срещу заплащане. Лошото е, че очевидно властите четат Малтус както Дяволът - Евангелието. Вместо да децентрализират процеса на подпомагане на бедните, те го централизират още, вместо всичко да е доброволно, става го принудително. 

Лошите ефекти не закъсняват, а с тях и съпротивата. Неочаквана посока, в които теориите на Малтус също имат сериозно влияние, е биологията. Това става по две линии - чрез Дарвин, който е почитател на Малтус, и чрез развитите математически модели на популационната биология. Една от основните концепции на Малтус, която, впрочем, е доста погрешна - че съкращаването на числеността води до увеличение на средния доход на глава от населението, век след него, през 1920, води до Теорията за оптималната численост на населението. 

През годините се появяват и различни идеи за намаляване пренаселеността, като една от тях е въвеждане на ограничения за възрастта, когато може да се встъпи в брак и мерки за сексуално въздържание до брака. Подобни подходи противоречат на визиите на самия Малтус, но мнозина се чувстват свободни да го преиначават. Това се отнася и за неомалтусианците, да не говорим, че мнозина го свързват и с евгениката, популярна в първата половина на 20 век, но изтикана в периферията после, тъй като се асоциира с нацистките расови теории и практики. 

Така или иначе, Томас Малтус вече не може да се защити срещу онези, които изкривяват идеите му, нито може да поправи поне някои основни грешки в своите теории. Той умира от инфаркт през 1834, едва на 68. Подозирам, че горните власти го изтеглят предварително от земните му задължения, за да им даде акъл по въпроса - защо Небето се пренаселва с такива бързи темпове и как процесът може поне да се забави, ако не и да се предотврати.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Никола Илиев единодушно стана почетен гражданин на Пловдив

Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

Сборникът с разкази "Баба" събира респект и благодарност

На книжния пазар излезе сборникът с разкази "Баба". Той ще бъде представен  от Кремена Димитрова  в „Петното на Роршах“ на 30 април.  Книгата включва разказите на хора от най-различни сфери и професии на живота, които разказват за своите Баби. Незабравимите си истории  споделят писател, психолог, журналист, рекламист, режисьор и актьор. Сред..

публикувано на 25.04.24 в 08:01

Проф. Пимпирев гостува на Природонаучния музей

Среща с проф. Христо Пимпирев и екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ организира Регионалният природонаучен музей - Пловдив в зала „Планетариум“. Припомняме, че през февруари в Природонаучния музей бяха открити новата експозиция „Полюси“ и първият по рода си „Леден фестивал“,..

публикувано на 25.04.24 в 06:23

Над 450 изпълнители участват в конкурса "15 лалета" в Хисаря

Повече от 450 изпълнители, възпитаници на 64 музикални школи от 31 населени места, ще участват в Националния младежки конкурс за поп и рок музика "Петнадесет лалета".  Дванадесетото издание на конкурса ще се проведе от днес до неделя на сцената на Народно читалище „Иван Вазов 1904“ в Хисаря, съобщи музикалният директор на форума Иван Димов...

публикувано на 25.04.24 в 06:17

Светлина Стоянова идва в Пловдив с постановката "Севилския бръснар"

Оперната прима Светлина Стоянова се завръща в България за участие в постановката „Севилския бръснар“ на Росини на Държавна опера – Пловдив в Дом на културата „Борис Христов“. Младото сопрано със стремителна международна кариера в едни от най-реномираните оперни театри като Ла Скала-Милано, Виенската Щатсопера, Операта в Хамбург, Операта в..

публикувано на 25.04.24 в 06:13