Доверието в кабинета се срина с 16% от февруари до април

Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори, показват данни от национално представително проучване на "Алфа Рисърч".

Изследването е  част от регулярния мониторинг на социологическата агенция и е проведено в периода 8 – 14 април сред 1037 пълнолетни граждани. 

Преобладаващо песимистични са очакванията, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи. В електорален план се отчита отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот, се отчита в проучването. 

Резултатите от периодичния мониторинг на "Алфа Рисърч" очертават изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите и силна динамика в отношението към ключови политически играчи. Правителството има кредит на доверие сред гражданите във връзка с борбата с корупцията и съдебната реформа.

В оценката за дейността на правителството проучването регистрира спад в одобрението (от 35 процента на 19 процента) и рязък скок (от 23 процента до 48 проценти) в неодобрението за дейността на кабинета „Петков“ за периода февруари - април 2022г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39 на сто на 23 на сто, а отрицателните нарастват от 21 на сто до 48 на сто. 

Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Експресно проучване на "Алфа Рисърч" за предаването „Референдум“ на БНТ през миналата седмица установи, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на "Продължаваме Промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ), БСП са поляризирани, а сред "Има такъв народ" (ИТН) доминира отрицателно отношение. 

Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70 на сто). Сред привържениците на ДБ то спада до 51 на сто, а сред тези на БСП до 38 на сто. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов  – до 25 на сто.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета, се посочва в проучването. 

В резултат, 46 на сто от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Правителството продължава да бъде кредитирано с доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28 процента смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26 процента - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22 процента вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20 на сто - в реализирането на съдебна реформа.

Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19 на сто. Други 17 процента очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

Продължаващата вече втори месец война на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българските граждани. Проучването на Алфа Рисърч показва, че 46 процента от сънародниците ни не престават  да следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38 процента заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16 процента  не проявяват интерес.

Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25 процента, а недоверието скача до 61 процента. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.

Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63 на сто от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО.  Общо 15 процента поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху гео-политическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.

Политическата  турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите. Налице е обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. 

С 21.7 процента от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19.1 на сто от пълнолетните българи.

Втората позиция е за ПП с 18.4 на сто, но с отлив от 6  пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39 процента до 22.5 процента). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.

10.2 процента е подкрепата за БСП, което е трета позиция. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова – одобрението на 18.3 на сто от българите.

Мобилизацията на радикалния вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4 процента. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17.3 процента).
ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6 процента подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9.4 на сто от избирателите в страната. 

По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7 процента, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15.8 на сто, Владислав Панев – 8.5 на сто, Атанас Атанасов – 7.1 процента.
ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5 процента от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13.5 на сто от българите.

Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа - 8.9 на сто, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6 процента изразяват готовност да гласуват, но не са решили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите, сочат данните от проучването. 

В интервю за Радио Пловдив социологът Боряна Димитров прогнозира, че хоризонтът на това правителство е до местните избори догодина.

Националното представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 8 – 14 април 2022г., сред  1037 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.