Мария Магдалена е образ дълбоко свързан с този на Иисус Христос. Във времето назад нейният образ, нейното присъствие сред апостолите на Христос е приемано противоречиво. Тя е почитана като светица от християнските църкви. Има си и свой празник на 22-ри юли. Появява се в Новия Завет, като предана последователка на Иисус Христос, мироносица и свидетелка на възкресението му. В Православната и Католическата църкви почитането на Мария Магдалена има известни разлики, според официалната, налична информация.
Православната я почита, предимно, като една от жените мироносици, изцелена от седем бяса, която се споменава на няколко пъти в четирите евангелия, докато в Католическата църква дълго време нейният образ се идентифицира с каещата се блудница Мария. А, естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалена е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения. И все пак, Мария Магдалена е навсякъде до Спасителя, в най-важните моменти на делото и живота му. Когато Исус е измъчван от римляните Мария Магдалена е до него, тя оплаква смъртта му. Тя е тази, която открива празния гроб и е свидетел на възкресението. „Тя е навсякъде, около него“, казва и писателката Рене Карабаш.
Темата за Мария Магдалена е част от новата и книга, която се очаква да излезе следващата година. „Това е тема около, която се въртят доста конспирации, но аз по-скоро искам да избягам от тази част. От това, дали това нещо е истина или не. Затова проучванията ми се позовават на конкретни факти и писания на канонични, и неканонични евангелия“, споделя Рене Карабаш.
Всеки един човек, който търси истината може да я намери. Рене Карабаш проучва много книги и архиви в библиотеките. Така попада на Евангелието на Филип, което най-ясно описва образа на Мария Магдалена. То не е канонично, забранено е и голяма част от него е унищожена. Но, има части, които са запазени и даже преведени на български език. В това евангелие, по съвсем различен начин е представено ранното християнство, където жената има равни права с мъжа. Жената не е по-долу от мъжа.
След смъртта на Иисус Христос, след възкресението му, два-три века след това всички книги, които разказват за тези неща са унищожени. В последствие, евангелията се пренаписват и истината там, вече, е съвсем различна. Това са новите евангелия, които са канонизирани. В тях, най-общо казано, жената е подчинена на мъжа и дори няма право да влиза в църквата. „Живеем в една доста по-различна епоха сега и е жизнено важно да погледнем по един по-езотеричен, и по-гностичен начин на писанията. Не да ги възприемаме толкова буквално, защото те крият много големи истини, които могат наистина да спасят душата на всеки човек“, според Рене Карабаш.
Част от фактите, до които стига в проучванията си са свързани с това, че Мария Магдалена е сестра на Филип. В самото Евангелие на Филип, тя е наречена Мариамне, което означава, че тя идва от Магдала и не може да бъде объркана с майката на Спасителя. Там тя е представена по съвсем различен начин. Тя е била домакин на срещите на апостолите с Христос, а не просто жена, която е посрещала гостите. Двамата с Филип са имали място, където са посрещали и приемали болни, и отчаяни хора, които са лекували през вярата. Мария-Магдалена е покръствала жените, а брат ѝ Филип е покръствал мъжете. Според писанията, в онези времена е имало дяконеси и свещенички. Имало е постове, които са били заемани от жени. При това става дума за високи, религиозни, постове.
В Евангелието на Филип се споменава, че тя е имала много по-големи лечителски способности от брат си Филип. Самият Иисус Христос се обръща към нея по много интересен начин и споделя, че сякаш мъжкият силен дух се е вселил в нея. Брат и е описван като малко по-страхлив, по-мекушав и свързван повече с женската енергия.
Има една конкретна сцена в Евангелието на Филип, в която те се опитват да помогнат на слепец. Филип е лекувал чрез слюнка, но в този случай вместо да вземе от собствената си слюнка, той взима от тази на сестра си Мария Магдалена, за да помаже очите на слепия човек. След описанието на тази сцена, обаче, страниците от Евангелието на Филип са унищожени. Най-вероятното предположение е, че слепецът оздравява от слюнката на Мария Магдалена, а това не се харесва на определени хора.
Писателката Рене Карабаш е автор на романа “Остайница“, на книгите с кратка проза и поезия „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“, „Братовчедката на Зорбас“, „Хълбоци и пеперуди“.
Рене Карабаш гостува в неделния „Шейкър“ на Великден, за да ни разкаже повече за тайнствения образ на Мария Магдалена.
Чуйте още, в прикачения файл.
Монтана и Локомотив (Пловдив) завършиха наравно 1:1 в последния двубой от втория кръг на efbet Лига. И двете попадения на стадион „Огоста“ паднаха преди почивката. Филип Ежике (23′) даде аванс на домакините, а Каталин Иту беше точен за „черно-белите“ в 36-ата минута. Точката е първа за отбора на Танчо Калпаков след завръщането му в елита, след като на..
С две попадения на таланта Георги Лазаров Черно море се наложи над Ботев (Пловдив) с 2:1 в зрелищния мач на “Тича” в среща от втория кръг в Първа лига. Лазаров, който е юноша на "канарчетата", беше точен в 17-ата и 18-ата минута, а до края на първата част Селсо Сидни пропиля и дузпа за домакините. Малко след попаденията Тодор Неделев нацели напречната..
Юношеският ни национален отбор по волейбол до 19 години постигна нова победа на Световното първенство в Узбекистан. В може би най-трудния си мач до момента воденият от треньора Мирослав Живков състав спечели срещу Япония с 3:1 (25:23, 27:25, 20:25, 25:16). В първите два гейма "трикольорите" трябваше да дадат всичко най-добро от себе си. След загубата..
Полузащитникът Ален Корошец вече не е футболист на „Ботев“, след като двете страни се разделиха по взаимно съгласие. С „жълто-черния“ екип словенецът записа 44 двубоя във всички турнири, в които се отчете с 2 гола и 2 асистенции. „Благодаря Ви, невероятни фенове, за цялата подкрепа! Желая на Клуба всичко най-добро занапред! Само „Ботев“!“, написа Ален..
ПФК Локомотив Пловдив навършва 99 години. Ето какво написаха от клуба: Честит празник, локомотивци! Девет десетилетия и 9 години „черно-бяла“ история, изпълнена с воля, доблест и труд! От 1926 година до днес – Локомотив винаги е бил повече от клуб. Той е любов, семейство, начин на живот. Символ на Пловдив и доказана марка в българския футбол!..