Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Карл Маркс, втора част

Бащата на Карл Маркс е богат адвокат с успешна практика и собственик на лозя, а майка му от холандски еврейски род. Семейството е либерално, бащата е вдъхновен от на Кант и Волтер, а 6 години след раждането на Карл всички се покръстват  в лутеранството. Касе обучава в къщи до 12, а после е в гимназията в Трир, която, макар и калпазанин, завършва добре, защото е и много умен. 

Освободен от военна служба заради белите дробове, той иска да учи философия и литература, но баща му държи на правото и го праща в Бон. Там атмосферата е свободна и Карл добре си живее, като философства по кръчмите. Достига висини в пиянството, като го практикува редовно и неумерено, затъва и в дългове. Той е подпредседател на Клуба на посетителите на механи, известен като Общество на пиячите на алкохол - и напълно оправдава доверието. Свързва се и с Клуба на поетите - група политически радикали под зорко полицейско наблюдение. Само за година Маркс видимо пропада и баща му го прехвърля в по-консервативен университет в Берлин. 

Преди Берлин обаче, в родния Трир Карл намира Жени. Тя е баронеса и най-красивото момиче в града, а той - покръстен евреин и студент без доходи, но се сгодяват, а по-късно се женят и са заедно до края, независимо от тежестите и лудостите на този живот. Голямата загадка е как Маркс влиза под кожата на баща ѝ - нещо, което доказва, че, макар прочут мърморко, критикар и дори скандалджия, когато иска, той може да е истински чаровник. В Берлин, освен право, Маркс учи философия, история, история на изкуството и се присъединява към левичарски студентски кръжец, където се обсъждат модерните идеи на Хегел - обществото на младохегелианците. Тогава той още не блести с философски идеи, а се занимава повече с литература - пише разкази, две драми и три тетрадки любовни стихове, посветени на Жени, които нямат литературна стойност. Но това явно е подходящо упражнение, защото в журналистиката и трудовете си Маркс показва добро перо. 

Той учи английски и италиански, превежда класически творби и пише философска докторантура - „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“. Може би поне покрай това трябваше да се сети, че не винаги идеите се раждат от наблюдението на материалната реалност, а става и обратното - иначе Демокрит как щеше да описва невидимите атоми. Но Маркс умее да забравя подобни неща, когато това му е изгодно. Така или иначе, дисертацията на Маркс е спорна за консервативния Берлински университет, затова той взима докторантура през 1841 в Йена и отива да нагледа старата компания в Бон. Там прави революция, като с приятеля си Бруно Бауер, се напиват, яздят шумно две магарета по улиците на града, а после влизат в църква и се заливат от пиянски смях. Маркс отдавна е отрекъл не само юдейската, но и лутеранската си религия, за да се превърне във войнстващ атеист. Той предупреждава пролетариата да не се захваща с религиозната вяра, защото тя е опиум за народа, а вместо това настоява да се захване с комунистическата вяра - която всъщност е опит за нова религия и замества един опиум с друг.

След университета Маркс, чиито баща междувременно е починал и го е оставил без издръжка, трябва да вади пари. Не иска академична кариера - той е голям мързел и иска да работи, само когато му се работи. А и никой университет не иска радикал като него. Затова се мести в Кьолн и става журналист в левичарския „Рейнски вести“. Вестникът често е цензуриран и след около година е закрит от властите по искане на руския цар Николай I, заради критична статия за Русия. Сам Маркс е негативен към Русия и руснаците, както и към всички славяни в източната част на Австро-Унгария, с изключение на поляците. 

Той се мести в Париж, където е редактор на друг левичарски вестник. Там пише радикални статии, включително „За еврейския въпрос“, в която представя идеята за пролетариата като революционна сила, която ще прегърне комунизма. Още масло в огъня на любовта му към пролетариата налива Фридрих Енгелс, който го информира за тежкото положение на работниците, тема, върху която прави известни лични изследвания, включително като спи с неграмотна жена от работническата класа. Маркс и Енгелс се срещат през 1844 в една парижка кръчма и след 7-часов разговор, полят обилно с алкохол и задимен с пури, стават неразделни. 

В тази връзка има няколко важни особености. Първо, Маркс е приятел с всеки, който споделя безкритично неговите идеи, иначе става груб и саркастичен. А Енгелс, сам по себе си не особено добър мислител, влиза до живот в ролята на послушник. Второ, Енгелс се превръща в помощник, който е на линия винаги, щом Маркс има нужда. Смята се например, че по-късно, когато в Англия и Маркс работи за американски вестник, поне една трета от статиите са писани от Енгелс, който се грижи приятелят му да има време, за да се занимава с „Капиталът“. А когато домашната помощница на Маркс ражда син сякаш от Светия дух, Енгелс казва на всеослушание, че той самият е въпросният Свети дух, признава детето и така потушава скандала. Третата и най-голяма заслуга на Енгелс към Маркс е щедрото финансиране. Семейството на Енгелс има големи тъкачни фабрики в Германия и Англия, а той управлява фабриката в Манчестър. След смъртта на родителите си, Енгелс получава наследство от близо 5 млн. днешни лири и отделя щедра месечна издръжка за Маркс, който пък я харчи също така щедро и му се налага да проси от други приятели. 

Забележително е, че докато в теоретичните си писания Маркс громи капитала, по отношение на Енгелс, доказан експлоататор, той не изразява и грам недоволство. Така че и в това отношение той би трябвало да се сети, че не може хората да се делят само на две - експлоататори и експлоатирани. Да се беше попитал например какъв е баща му, адвокатът - капиталист или пролетарий. Да беше погледнал дори самия себе си и да реши като журналист и свободен мислител, който живее с парите на другите, той експлоататор ли е или експлоатиран. Не, Маркс няма сетива за подобни въпроси, той обича всички парчета от пъзела на света да пасват на неговите теории, а ако не пасват, или ги изхвърля на боклука, или ги реже с ножицата, докато приемат подходяща форма. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


Още от категорията

Пловдив дигитализира експонати и артефакти от музеи, ГХГ и НБ

Започва реализирането на проекта „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, обяви заместник-кметът на града Пламен Панов. В проекта са включени 7 културни институции – Общинският институт „Старинен Пловдив“, Археологическият, Историческият, Етнографският и Природонаучният музеи,..

публикувано на 09.08.22 в 12:47

Преге - предаване за света на книгите, 06 - 12 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 06.08.2022г. бяха представени следните заглавия: BNR podcasts · Преге - Нови книги и литературен календар от 06.08 до 12.08.2022 Рубрика „Напълно непознати“ Сара Джио. С обич от Лондон. 308 стр. ок. 4А, Хермес, 2022. Роза Лей. От Венеция с любов. 448 стр., ок. 5А, СофтПрес, 2022. Дейвид..

публикувано на 09.08.22 в 10:43

"Ден на ашурето" пред Джумая джамия

„Денят на Ашурето“ , носещ посланието за толерантност, по традиция събра пред пловдивската Джумая джамия представители на всички етнически общности в града. Домакини на празника бяха Мюсюлманското настоятелство и Районното мюфтийство.  Много пловдивчани и гости на Пловдив опитаха вкусно ашуре, а младежи в традиционни турски носии черпеха..

обновено на 08.08.22 в 14:10

"Омагьосана душа" на Мартин Джачков превзема Пловдив

Образи на чувството, които разкриват цял един живот – колкото личен, толкова и всеобщ, директно ще говорят с душите на зрителите от 8 до 31 август на ул. "Райко Даскалов" в Пловдив. Там, на открито, Мартин Джачков ще изложи своята "Омагьосана душа", като  осем нови портрета се представят за първи път пред публика. Артистът от десет години твори..

публикувано на 08.08.22 в 10:33

Античният театър посреща Виенския симфоничен оркестър

Легендарният Виенски симфоничен оркестър пристига за първи път в България през септември. Официалният оркестър на град Виена ще изнесе два концерта на емблематичния Античен театър в Пловдив. Интерпретации на световно ниво ще чуе публиката на 9 и 10 септември. Програмата включва Увертюрата „Кориолан“ от Лудвиг ван Бетовен, виртуозния Първи..

публикувано на 08.08.22 в 10:21