На 13 май (петък) от 18:00 часа в зала „Съединение” на пл. „Съединение” 1 ще бъде открита изложбата „Яйцето”. Тя е специалната инициатива на Регионален исторически музей – Пловдив за Международния ден на музеите (18 май) и Европейската нощ на музеите (14 май) и представя личната колекция от яйца на д-р Ваня Велкова и културни ценности от фонда на Регионален исторически музей – Пловдив. Изложбата ще бъде открита с публична лекция от д-р Ваня Велкова и музикална програма.
За различните народи яйцето е символ на ново начало, нов живот, раждане, християнство, възкресение, безсмъртие, плодородие, безкрайност, сила, здраве, любов, дете... То е обект, разгръщащ безкрайната фантазия на хората, които го превръщат както в произведение на народното, така и в произведение на модерното изкуство. Яйцето е ритуален предмет със силна символика, която идва от дълбока древност и продължава в бъдеще. С него са свързани традиции и празници по целия свят.
Богатата колекция на д-р Ваня Велкова е уникална по себе си и за първи път ще бъде представена в България. Тя включва над 370 яйца от 60 страни на 6 континента. Сред тях са истински птичи яйца – от кокошка, патица, пуйка, гъска, токачка, пъдпъдък, щраус, паун, гълъб, араукана, ему, нанду, гилемот, които са украсени чрез различни техники. Колекцията включва и яйца, изработени от разнообразни материали, сред които стъкло, метал, камък, кехлибар, кристал, седеф, рог, вълна, керамика, восък, порцелан, хартия, шишарка, слама, мрамор, вулкан, фосили, юта, бамбук, маслиново дърво, махагон, злато, капиз, полускъпоценни камъни, перли и други.
Културните ценности от фонда на Регионален исторически музей – Пловдив, които също ще бъдат включени в изложбата, са великденски яйца, подарени през 1939 година на кмета на Пловдив Божидар Здравков от цар Борис III и царица Йоанна.
В допълнение посетителите ще имат възможност да видят и любопитен снимков материал, инструменти и материали за украсяване на яйца, както и мултимедийна презентация.
Д-р Ваня Велкова живее в Германия. Занимава се с преподавателска дейност. Кореспондент е на български медии в България и чужбина. Автор е на стотици публикации. Тя е съпродуцент на филми, а също дарител и колекционер. От години изучава както българския фолклор, така и фолклора на много други народи по света. Нейни колекции са участвали в редица изложби в България и чужбина. Носител е на многобройни награди, сред които грамота и паметен медал „Българино, знай своя род и език!”, грамота от Регионален исторически музей – Пловдив за заслуги и принос за съхраняване историческата памет на Пловдив, представена е в личностната енциклопедия „Изявени пловдивчани” и е носител на отличието „Българка на годината“ през 2016 г.
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..
Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот. Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..