Лесно предадохме високата езикова култура

„Искам да поздравя всички българи, защото за мен това е най-светлият празник. Това е денят, в който се прекланяме пред силата на словото, пред тежестта на думите, пред най-голямата дарба – да общуваме помежду си.  Бих искал един ден да стигнем до онзи етап, в който не само на празниците да си говорим за българския език, а във всеки един момент, в който изричаме думи. Когато се обръщаме към събеседника си, към детето си, към родителите, към непознати, да си даваме сметка за силата на думите. Да знаем, че когато се обръщаме към  другия човек, ние трябва да бъде искрени през думите и да представяме своята ценностна система“. Това заяви доц. Владислав Миланов – преподавател в СУ „Климент Охридски“.

Езикът ни е такъв, какъв сме самите ние хората. Сега се наблюдават тенденции публични лица все по-често да говорят, преди да помислят и това е голям проблем, характерен и за политиците, и за журналистите.

Човешкият живот е пъстър – в него има и радост, и болка. Човекът трябва да се опитва през думите да създава един по-хармоничен свят. А ние сме нация, която по-скоро се обиждаме.

„Не намирам още онази истинска среда, в която, когато например отидеш в администрацията, да те обслужат с думи, подходящи за тази институция. Да не си тръгваш с усещането, че е нарушено правото ти да бъдеш информиран с неуместно подбрани думи. В Парламента напрежението през последните месеци е непоносимо и това е резултат и от невъзпитание,  и от неумение да  си дадеш сметка, че се намираш в най-представителната държавна институция и да намериш през силата на ума и през силата на думите път да стигнеш до другия, но не в ниските речеви регистри“.

По думите на доц. Миланов, богатата мисъл изразява богата и силна реч, през която трудните за разбиране от обществото теми  стават по-разбираеми за хората, По време на пандемията се видя, че обществото се раздели  и сред причините  е неумението да се обяснява, лошата комуникация. Посланията трябва да бъдат достатъчно ясни.

„По време на пандемията от специалистите се говореше изключително сложно, противоречиво и провокативно“.

Доц. Миланов бе категоричен, че българските учители по български език и литература са подложени на много експерименти и трябва да работят по програми, които „някой е нагласил, без да е влизал в училище“.

„Ако има специалисти, които истински да обичат и истински да пазят и езика, и литературата ни, това са нашите учители. За един ученик е важно да познава езика ни, да бъде грамотен, да използва най-подходящите изразни средства. Много ми е тъжно, когато чуя, че млади хора работят с много малко думи, че  не могат да изразят богата мисъл, че работят с едносъставни изречения. Това е резултат от факта, че през последните години лесно предадохме високата езикова култура.  Тук един виновник няма.  Виновните можем да потърсим и в семейството, и заради агресията, която обществото налага непрекъснато през публичната реч, чрез езика на улицата, и сред онези, които с лекота създават учебници по български език на лекционен принцип с дефиниции, които  не достигат до децата, защото не могат да ги разберат.“

Чрез речта наистина можем да построим един по-красив свят, подчерта още доц. Миланов. 

Интервюто – звуковия файл: