Великите европейци - Помпей Велики

Забележително е, че Помпей официално е наречен Magnus, Велики, едва на 23, и то от диктатора Луций Корнелий Сула. Това е заради победите на младежа срещу хората на Гай Марий, които преследва в Африка. Там Помпей получава прозвището „юноша - касапин“ заради жестоката разправа с противниците, но после цял живот Помпей не показва подобна жестокост. Може би известна представа за авторитета, който Помпей има още от млад, дава описанието на историка Велей Патеркул: „Той е човек с изключителна красота, но не тази, която дава разцветът на живота, а с достойнство и твърдост, които, съчетани с величието на неговото богатство, съпътстват Помпей до края на живота му. Изключително нежен и благочестив, умерено красноречив, той страстно жадуваше за власт, но получена честно, не със сила…..Беше лишен от почти всички пороци, с изключение на най-големия - в държава, където гражданите са равни по права, не можеше да понесе някой да е равен на него.“ 

Явно има нещо особено в това момче, пред което, както се твърди, самият диктатор Сула винаги става на крака. И дава съгласие младият му генерал да получи триумф в драстично нарушение на закона - не само защото е победител в гражданска война, а и защото е никой, не е минал по задължителната в Рим стълбица на длъжностите. Така или иначе, за първия си триумф Помпей, начело на армията, опитва да мине през портите на Рим в кола, теглена от четири огромни африкански слона. Портите обаче са твърде тесни и той се примирява да бъде теглен от един единствен жалък слон. Животът на Гней Помпей започва през 106 г.  пр.н.е. Баща му е човек от провинциалното простолюдие, който се издига заради способностите си - изминава целия cursus honorum и е консул. Патрициите в Рим презрително наричат такива като него „нов човек“. 

Той дава на сина си най-добро за времето образование и от млад го взима в армията да го учи на война. Бащата обаче умира в гражданската война с Марий, а скоро победителите повдигат обвинение срещу мъртвия за разхищение на държавни средства, по което трябва да отговаря живият син. Помпей прави огромно впечатление на съдията, дотам, че човекът го иска за зет, оправдава го и го жени за дъщеря си Антистия. Това е първата от петте женитби на Помпей Велики и той много обича всичките си жени. Истината е, че този голям генерал, победител в тежки битки и политик от върхушката на Рим, е силно привързан към семейния живот. Смята се, че това е сред основните причини Помпей да отказва тежките ангажименти на едноличната власт и да се оттегля в частния живот винаги, щом има  възможност. 

През 84 г. пр.н.е. Сула се връща от война на Изток и се сбива с последователите на Гай Марий. Помпей на бърза ръка сформира три легиона, подкрепя Сула и стига до първия си триумф. После той получава мандат да се бие в Испания със Сертоний, друг привърженик на Марий. Там Помпей преживява и първото си поражение, но не натискът му има ефект - Серторий е убит от собствените си хора, а Помпей унищожава разнебитената му армия. Обратно в Италия, той помага на Марк Крас в разгрома на Спартак. Крас не е особено доволен, защото накрая излиза, че едва ли не Помпей свършва цялата работа. 

А и за успеха в Испания Помпей получава втори триумф - и то пак незаконен, докато за разгрома на робите, според закона, Крас получава само някаква си овация. Въпреки всичко обаче, те имат общи интереси, съюзяват се и стават консули. Като консул, Помпей отменя някои закони на Сула и възстановява, доколкото може, формите на републиканско управление, но в управлението не е запомнен с големи успехи. Стигнал върха, вместо и формално да вземе цялата власт, която и без това е в ръцете му, той пак се отказва от консулството и се оттегля в имението. Но няма кой да го остави на мира - военните му умения са нужни на Рим. Положението там е все по-тежко, пиратите държат под контрол цялото Средиземно море и пречат на снабдяването, така че Рим гладува. През 67 г. пр.н.е. Помпей получава изключителни правомощия, неограничено финансиране и огромна армия, за да се справи с проблема. Само за 40 дни той разгромява пиратите в цялото Средиземноморие и ги притиска в Киликия, където унищожава и последната съпротива. Не спира дотам обаче, а разгромява владетеля на провинция Азия Митридат и завзема части от Понт и Кавказ. Следва нов, трети триумф, а после е създаването на Първия триумвират, заедно с Юлий Цезар и Марк Крас.

 Няма да влизам в подробности за триумвирата, но през 49 г. пр.н.е. противоречията в него водят до ръба на гражданската война. Цезар преминава Рубикон, а Помпей командва републиканската армия. Макар да е по-силен, Помпей отстъпва тактически, примамва Цезар в Гърция и маневрира, за да го изтощи. На ръба на успеха е, но Сенатът го притиска за голяма победа и така се стига до битката при Фарсала. Помпей губи и бяга в Египет, но регентите на младия Птолемей XIII, брат на Клеопатра, решават да зарадват Цезар с главата на врага му, затова я отрязват. Цезар обаче не само не се радва, а се разплаква и активно помага Клеопатра да се върне на престола. Тялото на Помпей е заровено от войниците още на морския бряг, където е убит, главата му е изгорена, пепелта погребана с тържествени почести. В паметта на поколенията Гней Помпей, когото Плутарх описва като римския Александър Велики, остава като трагичен герой.  

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: