Да обсъждаме проблемите, а не - решенията

По думите му, гражданите не вярват, че имат своите представители и че те имат инструменти, чрез които могат да влияят на политиката. На декларативно ниво те знаят, че имат права, механизми, чрез които да участват, но за голяма част тези механизми са неефективни и това ги кара да се отказват от активност.

Панчугов обаче подчерта, че факторите, провокиращи гражданска активност, са в сфери, където директно може да се наблюдава някакъв резултат и да се види промяната като реален резултат от действията на гражданите. Това обикновено са дарителски каузи на местни нива. Всичко, което изисква сложна самоорганизация, разпознаване на други хора, които споделят същия интерес,  мобилизация на ресурс, е непостижимо за обикновения гражданин и той се отказва да прави каквото и да било. 

Най-голямо е доверието на гражданите към семейството и към роднините, доверието пада почти двойно към съседите и най-ниско е към политиците. От обществените слоеве най-голямо е доверието към учителите и лекарите - тези, с които гражданите имат непосредствен контакт. Извън този кръг българското общество много трудно се самоорганизира за постигането на някакви обществени каузи. 

Много малко са лидерите, които могат да бъдат разпознаваеми и да увлекат гражданите. Неформалните лидери, които биха могли да бъдат разпознати, като двигател на някакви процеси в тези общности е нещо, което може да обедини общността около  каузи като дарителството например. Когато обаче се сблъскваме с необходимостта да се доверим на някой друг и заедно да правим нещата, българските граждани са скептични това да се случи.

"Идеята за обединение за постигането на някаква кауза е доста странична за българското общество. Невъзможността да се говори за   същността на политическите проблеми, което до голяма степен произлиза от политиците, от институциите, е причина за това. Неразпознаването на гражданското общество като съюзник във вземането на политически решения е в същността на недоверието. Свикнали сме да се замеряме с решения, които разделят. Когато разговорът се води с решения, те се приемат като заплаха".

Разговорът трябва да започне да се води около проблемите, около същността на това, което може да обедини хората и чак тогава да се вземат истинските решения. "За съжаление, политиците не правят това. Битува усещането, че институциите се интересуват формално от гражданите. Това води до политическа апатия. Като цяло, капацитетът на гражданските организации да преследват своите цели е изключително нисък в българското общество."  

Изследването отчита обаче силна родова принадлежност.  Общества, които не могат да намират причина да се обединят в настоящето, я търсят  в родовата принадлежност.  Налице е тенденция да се противопоставят групи в българското общество. Крайно време е да започне да се води разговор за това, че решаването на проблемите на една група не води до увеличаване на проблемите на друга. 

Чуйте повече от звуковия файл: