От началото на войната в Украйна увеличението на дезинформационните кампании, на разпространението на невярна информация драстично се е повишило. Преди това имаше и световна пандемия, която също оказа влияние върху разпространението на дезинформация, посочи Марчев.
Според него доста от журналистите осъзнаха, че в съвременната информационна среда е необходима още по-голяма проверка на информацията, която публикуват и разпространяват.
Най-важно е винаги да се съмняваме, включително в информацията, която ни приляга и смятаме, че е вярна, смятаме, че отговаря на нашите възгледи. Нея също трябва да подлагаме на съмнение, трябва да проверяваме от други източници извън тези, които са ни я предоставили, за да може да сме сигурни, че тя е вярна. Другото, което може е да се стараем да не се доверяваме на източници на информация, които за първи път виждаме, имат скандални заглавия, които винаги са свързани с шокиращо разкритие и много често в крайност, независимо в каква посока, допълва журналистът.
По думите му България и доста страни в момента са подложени на кремълска пропаганда, която се доказва от множество проучвания и журналистически разследвания.
Дезинформацията е навсякъде, живеем на свят, в който демократичните общества са подложени на всякакъв тип разпространение на невярна информация и не можем да обобщим, че е тя е еднопосочна, допълни Марчев.
Журналистът е един от лекторите в обучението на тема : "Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията", което ще се проведе днес в Пловдив.
Интервю с Георги Марчев може да чуете в прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Значителна облачност с дъжд
Облачно