От началото на войната в Украйна увеличението на дезинформационните кампании, на разпространението на невярна информация драстично се е повишило. Преди това имаше и световна пандемия, която също оказа влияние върху разпространението на дезинформация, посочи Марчев.
Според него доста от журналистите осъзнаха, че в съвременната информационна среда е необходима още по-голяма проверка на информацията, която публикуват и разпространяват.
Най-важно е винаги да се съмняваме, включително в информацията, която ни приляга и смятаме, че е вярна, смятаме, че отговаря на нашите възгледи. Нея също трябва да подлагаме на съмнение, трябва да проверяваме от други източници извън тези, които са ни я предоставили, за да може да сме сигурни, че тя е вярна. Другото, което може е да се стараем да не се доверяваме на източници на информация, които за първи път виждаме, имат скандални заглавия, които винаги са свързани с шокиращо разкритие и много често в крайност, независимо в каква посока, допълва журналистът.
По думите му България и доста страни в момента са подложени на кремълска пропаганда, която се доказва от множество проучвания и журналистически разследвания.
Дезинформацията е навсякъде, живеем на свят, в който демократичните общества са подложени на всякакъв тип разпространение на невярна информация и не можем да обобщим, че е тя е еднопосочна, допълни Марчев.
Журналистът е един от лекторите в обучението на тема : "Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията", което ще се проведе днес в Пловдив.
Интервю с Георги Марчев може да чуете в прикачения звуков файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..
Облачно
Предимно облачно