Аргументите му са, че социалните мерки за подкрепа на обществените групи, насочени към инфлацията, са много общи и не са ориентирани към най-засегнатите. Той изтъкна още, че липсват мерки, които да охладят, да намалят инфлацията, което означава, че тя ще се повишава. Щерьо Ножаров посочи и прогноза на КНСБ, според която ръстът ще е с 14-15 %.
Икономическият експерт коментира и кои са били щекотливите теми по време на Тристранния съвет вчера. От думите му стана ясно, че предложението на управляващите за увеличение и преизчисление на пенсиите не е получило подкрепата на работодателите.
„Основното е заради принципния подход – дали тези 60 лв., които не са свързани с приноса на лицата за пенсионната система трябва да станат част от пенсията. Това дебалансира модела на първия стълб. Той е основният и и дори и сумата да не е голяма, то променя самият принцип.
Пенсионната система се състои от пенсионери, от лица, които се осигуряват и от данъкоплатци. Една не малка част от системата е на субсидии на държавния бюджет, т.е. ние слагайки тези 60 лв. демотивираме другите две групи – данъкоплатци и лица, които се осигуряват да имат принос в системата.
Демотивираме ги и да се осигуряват на нещо различно от минималната пенсия, защото в противен случай се оказва, че след като се пенсионират те ще получават всяка година неясни и хаотични изменения в размера на пенсиите, които не са свързани с техния осигурителен принос. Това означава, че няма нужда някои да се осигурява на нещо различно от минималния осигурителен доход“, коментира Щерьо Ножаров.
По думите му дебатът се е разгорещил и по темата за енергийното подпомагане и високите битови цени за небитови потребители. Причината е, че този инструмент беше изваден от Закона за изменение на държавния бюджет и вкаран в Закона за енергетика. Възражението на бизнеса е, че по този начин няма конкретика. В Закона за енергетиката размерът е оставен на преценката на министъра на енергетиката, а тя е обвързана с бъдещите инвестиции.
„Това означава, че ако ще строим нов блок на АЕЦ, ще ремонтираме някаква голяма мощност или ще строим някаква друга енергийна мощност, то тогава за подпомагане на бизнеса в този фонд ще остане нула“, обясни Ножаров.
Работодателите не са се съгласили и с увеличаването на минималната работна заплата, тъй като преди два месеца тя е била увеличена. Синдикатите, от своя страна, пък са възроптали, че тя е била замразена.
„В социалната система в бюджета за Държавното обществено осигуряване бизнесът поиска наистина да бъде извършена реформа, така че различните добавки да си останат тип социални като тези 60 лв. и да се прекратят измамите с инвалидните пенсии и всичко друго, което води до източване на ДОО“, каза Ножаров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...