"Вкусът на лятото" с йога учителя Лана Петкова

През летните месеци ви срещаме с различни по занимания, интереси, светоглед, емоции и още куп критерии, личности. С нашите събеседници си говорим за любими неща, за нещата от значение, или онези , които просто ни карат да се усмихваме! Основно в срещите от "Вкусът на лятото" ще бъде споделянето на нашите разходки из предпочитаните от събеседниците ни любими пловдивски места,  ще слушаме любима музика и ще се опитваме да бъдем щастливи, в Пловдив!

Днес ви срещаме с йога учителя Лана Петкова, която избира Пловдив за свой дом преди около 30 години. Градът като живо същество опознаваме с всички звуци и цветове, традиции и настояще, от двора на Митрополитския храм "Св. вмчца Марина", разположен в подножието на Античния театър. Изборът на място за срещата ни е специален за Лана.Тя изследва житието на Света Марина и се опитва да го съхрани, като пример за християнската устойчивост в трудното време, в което живеем. 

„Света Марина“ е митрополитски катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква. Преданието твърди, че първоначално тази църква била разположена край река Марица, на мястото на Имарет джамия. При издигането на джамията през 1444 година османците разрушили храма, а на християните разрешили да си построят нов, но другаде. Така „Света Марина“ била преиздигната там, където е днес, южно от Трихълмието.

Заличен през 1906 година надпис сочел, че църквата е обновена из основи през 1561 година. По времето на митрополит Неофит Пловдивски (1698 – 1711) сградата изгаря при пожар. Събирането на средства за нова постройка започва през 1721 г. и кара някои бедни пловдивчани да се оплачат на османските власти, че местните чорбаджии Андон Хаджи, Константин Мавродиуглу и Панаяни ги обложили за целта с извънреден данък и затова чорбаджиите са наказани. Храмът е завършен и осветен през 1783 година с ктиторството на преселилия се в Пловдив от Лозенград Иван Коюмджиоглу, чийто гроб стоял в църковния двор до 1852 година.

В днешния си вид „Света Марина“ съществува от 1851 – 1856 г., когато брациговски майстори начело с Никола Томчев (1797 – 1868) я издигат наново, с каменна зидария. Тъй като по това време османските власти вече не ограничават строежа на църковните сгради, новото здание явно надвишава по размер старото и е увенчано с купол. Освещаването е извършено от тогавашния митрополит Хрисант в деня на св. св. Константин и Елена (21 май), 1856 г.