Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Блез Паскал

„Вечното мълчание на тези безкрайни пространства ме ужасява“ - написа през 17 век Блез Паскал в своите „Мисли“. Само от това изречение сякаш можем да го опознаем целия. 

Чуваме гласа на ученият Паскал - математик, геометър, физик и изобретател, който изследва точно „безкрайните пространства“. Тук е философът Паскал, който цял живот рови за Бог - и точно от него се отронват отчаяните думи за „вечното мълчание“. Накрая се обажда и Паскал, крехкият човек от ранното Просвещение, който обединява всички други Паскали и споделя ужаса на душата си, изправена пред Нищото. 

Нищо чудно, че Паскал е считан за предтеча на екзистенциализма, макар че сам, въпреки „вечното мълчание“, още е настроен позитивно. Той отъждествява Бог с Вселената и дава красив геометричен образ, като казва: „Вселената е безкрайна невъобразима сфера, чиито център е навсякъде, а окръжността - никъде“. Да, но тя мълчи - не отговаря на молитви и предизвикателства. Вселената не те забелязва, нищо, че ние, хората, сме се докопали до разум - нещо абсурдно, доколкото е способно да се раздвои така, че да изследва и самото себе си. С други думи - имаме самосъзнание и, тъй като няма друг такъв наоколо, сме единственият шанс „безкрайните пространства“, сред които мълчи Бог, също да опознаят себе си. Това мълчание насочва наистина към възможността човешкото съществуване да е безкраен ужас. Но всичко, казано дотук, не е всичко. 

Не бива да забравяме, че Бог ни е проговорил поне веднъж чрез изумителното чудо, наречено Исус Христос. „Не просто е невъзможно, а е и безполезно, да се опитваме да познаем Бога, без Исус Христос“ - пише Паскал. „Има само три вида хора - пише той. - Едните са намерили Бога и му служат - те са разумни и щастливи. Другите не са намерили и не търсят Бога - те са безумни и нещастни. Третите не са Го намерили, но Го търсят - те са разумни, но все още нещастни.“ Е, добре, познахте ли от кой вид е самият Паскал или това не стига? Тогава да видим неговия знаменит „Облог за вярата в Бог“. 

Но първо да напомня, че Паскал е един от създателите на Теорията на вероятностите. През 1654 той издава „Трактат за аритметичния триъгълник“, повод за чието написване е възможността да се печели на хазарт. Триъгълникът на Паскал е форма за разполагане на биномните коефициенти във вид, при който всяко число е равно на сумата от двете числа над него. Аз не съм достатъчно умен и не разбирам как това, че 2 се състои от 1 плюс 1, помага да спечелиш от лотарията, но се оказва, че това има отношение дори към днешните компютри и неслучайно един от базисните компютърни езици носи името Паскал. 

Но да се върнем на прочутия Облог за вярата, който е използване на вероятностен модел като аргумент за необходимостта от вяра в Бога. Ако вярваш и Бог съществува - казва Паскал - печелиш всичко, като отиваш в Рая. Ако вярваш, но Бог не съществува - не губиш нищо, живееш морален живот. И обратно - ако не вярваш, а Бог съществува, отиваш в Ада и губиш всичко. Ако не вярваш, а Бог не съществува, не печелиш нищо. На какво ще заложиш, човеко?

Шатобриан нарича Паскал „страховит гений“. Да, този болнав човек, който умира едва на 39, е един от най-знаменитите философи и учени изобщо. Неговите „Мисли“, с изящния си език и брилянтни прозрения, е сред върховете на френската литература. В същото време, Паскал има огромни приноси в математиката и физиката. Като философ на науката, той държи на „контролирания експеримент“ и някои го наричат „авангарден кръстоносец на емпиричната наука“. Паскал се противопоставя на картезианския рационализъм, на метафизиката на средновековните теолози на светската нагласа на йезуитите. 

В същото време сам затъва в древни пророчества, библейски чудеса и мистицизъм. Този човек, който изобретява механична сметачна машина, носи колан с остри зъби, сякаш за да му напомня болката, че е тук за кратко. Това човешко кълбо от противоречия и величие се ражда през 1623 в Клермон. Баща му е адвокат и данъчен администратор, запален по науката и експерт по математика. Майката на Паскал умира, когато той е на 3, а баща му обучава сам по специална програма своето дете-чудо. Бащата правилно смята, че ако запознае момчето с математиката и геометрията, то ще се захласне по тях и ще зареже другите науки, затова ги отлага за накрая. Паскал обаче е твърде умен и сам, тайно от баща си, ги открива като науки. 

Една вечер Етиен е сварен да чертае геометрични фигури по пода и се установява, че малкият сам е открил основните принципи на евклидовата геометрия. Така че бащата се предава и му дава да чете самия Евклид. Паскал толкова напредва в математиката, че още на 13 баща му го представя на някои от най-знаменитите умове на епохата в собствения си научен кръг. На 16 Блез издава своето „Есе за коничните сечения“, известно като „теорема на Паскал“. 

През 1639 баща му е назначен за главен данъчен инспектор в Руан, чиято хазна е в пълен хаос. За да му помогне, младежът изобретява механична сметачна машина, наречена „калкулатор на Паскал“ и позната още като „Паскалина“. Това му коства три години изчисления и изработването на около 50 прототипа. Да не забравяме - той е на 19, а векът е 17-ти. На 23 Паскал се запознава и с янсенизма - течение в католическата църква с различно тълкуване на въпроса за спасението на душата. Междувременно, 

Паскал продължава да се занимава с математика и и физика - изследва динамиката на флуидите и природата на вакуума. Тези занимания прекъсват и вниманието му се насочва почти изцяло към теологията, след като през 1654 има разтърсващо религиозно преживяване. Паскал веднага записва Откровението на пергамент и го носи цял живот, зашито в колана си.

 В годините до смъртта си през 1662, освен различни активности, свързани с янсенизма, той пише своя труд „Апология на християнството“, но не успява да го завърши. Оставя много бележки, от които приятелите му янсенисти сглобяват и през 1669 издават първата версия на знаменитите „Мисли“. „Величието на човека е в мисълта“ - какво друго да напише в книгата си геният Блез Паскал, преди да се втурне в истинския си вечен живот.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:

Още от категорията

„Алтер его” в призрачните къщи на Мина Кръстева

„Призрачните къщи“ не е заглавие, което навява викториански ужас. Това е новият сборник с разкази, който Мина Кръстева ще представи в „Алтер его“ тази събота. Текстовете в него са написани с много приятно чувство за хумор, затова им обръщаме по-специално внимание.  Освен това ще форсираме в ефира новите рубрики „Втори дубъл“ и „Прочетено и споделено“...

публикувано на 07.10.22 в 13:48

Пловдивска премиера на филма "Кавал парк"

Документалният филм "Кавал парк" е посветен на Александър Еплер - американец от руски произход, кавалджия , майстор на музикални инструменти, и завинаги влюбен в България и българския фолклор. Три дати с различни локации са предвидени за пловдивските прожекции. Прожекцията на 13 октомври ще бъде в залата на АМТИИ „Проф. Асен Деамандиев“, като..

публикувано на 07.10.22 в 13:45
Величко Минеков

Изложба "Колекция Величко Минеков" в Пазарджик

Художествената галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик ще представи „Колекция Величко Минеков“. В експозицията ще бъдат показани творби, повечето дарени от проф. Минеков  на родния му град. Художествената галерия притежава най-голямата колекция от творби на проф. Величко Минеков, придобити в периода 1976- 2019-та година.  Колекцията включва..

публикувано на 07.10.22 в 10:36

В "Срещите" - за средновековната медицина

Тази събота в "Срещите" ще погледнем как стои средновековната медицина на Пловдив на платното на времето. И защо се е казвало, че средновековният храм е лечебница на душата и тялото.Защо първо душата?  Гост е проф. Георги Томов, а разказът му е изключително любопитен. 

публикувано на 07.10.22 в 10:26

С поезията на Антина Златкова - "Контражур"

Антина Златкова е родена през 1990 г. в Монтана. Тя е завършила  Публицистика и интердисциплинарни изкуства във Виена, където и в момента живее и работи. Пише поезия на български и на немски език.  Носител е на австрийската награда за поезия „Писане между културите“ през 2012 г.,  като публикува активно в различни издания в България, Австрия,..

публикувано на 07.10.22 в 09:30