Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази събота с проф. Димо Чешмеджиев си говорим за митовете и истините в българското Средновековие. Романтичната възхвала у нас е бол, но както казват разни знаещи мъже, ако мечтаете за общество, в което истината е на първо място и митовете се пренебрегват не очаквайте много от homo sapiens. Слушайте, може и да ви е интересно! В събота -..
Спектакълът - опера в танц обединява четири от най-популярните опери създавани някога - “Норма”, “Тоска”, “Травиата” и “Мадам Бътерфлай”.Това, което ги свързва, е избора и съдбата на главните героини да платят с живота си любовта към един мъж, и превръщането на тези героини в символ на женска отдаденост. Държавна опера Пловдив съобщава, че..
Колекция от над 180 картички от своя фонд представя за първи път Общински институт „Старинен Пловдив“ в Балабановата къща. Изложбата „Имаме Поща за Вас“ е по повод 25 март – Световния ден на пощенските картички, 1 април – официалното регистриране на Управление „Старинен Пловдив“ през 1969 г., и 18 април – Международния ден за опазване на..
Пловдивският художник Любен Хранов ще представи най-новите си творби от 24 март до 14 април в галерия "Лабиринт", откриването е в 18 ч. Изложбата озаглавена "Осъзнати сънища" е едва втората самостоятелна изява в областта на живописта на младия автор, но платната му покоряват зрителя с мощ и изключително цветоусещане. Всяко едно от тях отваря нови..
Изложбата „SPACE TRANSIT“ се открива във вторник, на 28 март, от 18.30 часа. Художникът показва 36 картини, които комуникират с абстрактни вселени от мисли, емоции и чувства. От известно време, Христо Бозуков живее в Нидерландия, като голяма част от творбите за тази изложба са правени там. В картините се виждат светове с графитени..