Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Един от най-значимите фигуративни художници на нашето време открива изложба в Пловдив тази вечер. Днес от 18 часа, в Зала „2019“ към ГХГ - Пловдив на ул. „Гладстон“ 32, ще се състои официалното откриване на изложбата „Връзки“ на световно признатия художник Бахрам Хаю (Bahram Hajou). Българската публика ще има възможност да се запознае за първи път..
Пети век преди новата ера в Древна Гърция е препълнен с хора и събития, които до голяма степен определят мисленето и развитието на цялото човечество, включително до наши дни. Софокъл преживява почти целият този век, участва в много тогавашни събития, познава много тогавашни хора. Но още по-важното е, че всички не само тогава, но и сега, познават него,..
Неда Узунколева представя дебютния си роман „Днес не ми се излиза“ в Клуб „Петното“ в Пловдив. Премиерата се организира от издателство Рива и литературен фестивал „Пловдив чете“. „Днес не ми се излиза“ е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда..
Музикално-поетичният спектакъл „Пойни птици” е част от програмата на Друмеви театрални празници 2025. Премиерата е на 14 май от 17.30 часа, на сцената на театър „Васил Друмев“ – Шумен. След премиерата, „Пойни птици“ предстои да гостува и на още театрални сцени в страната, като всичко това ще бъде уточнено допълнително...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 10.05.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Валери Петров.Сатирични поеми. 176 стр., 3А, Захарий Стоянов, 2025. Бенито Перес Галдос. Романи за Торквемада. т.1 и т. 2. Торквемада на кладата; Торквемада на кръста. 296 ст., 4А и Торквемада в чистилището;..