Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
16-ият международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ започват тази вечер в Епископската базилика с концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по изключително вълнуващ начин. Двата противоположни на пръв поглед полюса са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти. Това са световноизвестното..
Двама актьори, две планети и сцена, която се върти между Земята и Марс. Това са ключовите думи от премиерното за България представление на френския театрален фестивал Авиньон "Разстоянието" . Спекатакълът е по текст и режисура на Тиаго Родригес и ще се играе в две поредни вечери на голямата сцена на Пловдивския театър в рамките на фестивала „..
Във втория ден от Празници на Стария град Общинският институт „Старинен Пловдив“ открива тази вечер изложбата „Нишки във времето: „ГРАДСКИ ТЕКСТИЛ“ , която вплита миналото в настоящето и разказва как градските текстили оформят вкуса, дома и ежедневието ни от Възраждането до ранната модерност. Публиката ще види внимателно подбрани..
1 и 2 - 2020 и 2022. 17.09. Св. Мъченица София и трите й дъщериВяра, Надежда и Любов; Празник на София 1898 е роден Христо Смирненски. От него: Горчиво кафе. Христо Ботев, 2006. Приказка за стълбата, Аксаков, 2011; Над мъртвата градинка вечерта. БП, 2013; Да бъде ден. Захарий Стоянов, 2019.Избрани творби : за ученици и..
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Виждам те“, като по същото време ще бъде официално закрита и едноименната изложба на Юлиян Табаков във фоайето на Изкуствотеката. Дизайнер на книжното тяло е Свобода Цекова, а дясна ръка за изработването – Антон Стайков. Редактор на книгата е Зорница Христова. Експозицията и..