Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Мефистофел, първа част

Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента. 

„Не дърпай Дявола за опашката“ е прекрасен съвет. Пробвал съм - знам. Но как може да нанася реални удари един измислен образ, олицетворение на Злото в религиите, един типаж в изкуството, персонифициран, за да прави интересни сюжети? Не знам как, но пробвайте и ще видите, че става. И се чудя колко голям е рискът за мен от този текст. Ако не Му хареса, Дяволът ще обрече душата ми на адски мъки. Ако Му хареса прекалено - Бог ще стори същото. 
Да, започвам разказа направо с върховната еманация на Злото - Дявола, макар да съм обявил, че ще представя Мефистофел, който се появява с легендата за д-р Фауст чак в средата на 16 век като герой от немския фолклор. Но каква е разликата? И каква е разликата с фигури като Сатана, Луцифер, Велзевул. 

Най-общо - Дяволът си е Дявол, а другите са еманации, възникнали в различен обществен, исторически, религиозен, литературен и културен контекст. Кой е по-голям в йерархията, кой е паднал ангел или просто адски демон - трудно е да се определи по няколко причини. Първо, няма подобни герои и истории за тях Стария завет. 

Да, Змията, подмамила Адам и Ева, е може би едно от безбройните лица на Сатана, но не е сигурно. А и думата „сатана“ не е име, на иврит тя значи „противник“ и се използва дори за отношения между хора. Чак в книгата „Йов“ думата може да се приеме като име, макар че всъщност е нещо като длъжност. Там Сатана е висш ангел, близък до Бог и натоварен от самия него да подмамва хората към грях, за да ги изпита, а ако се поддадат, да ги наказва. 

С други думи, Бог и Сатана играят доброто ченге и лошото ченге. Така че важно е да се помни - имената на всички адски създания и техните истории са по-късни елементи от развитието на демоничния християнски фолклор. В тях се вижда нишка назад до античните митологии. Например Веелзевул се свързва с финикийския бог Баал, а падналият ангел Луцифер е отзвук от историята на Фаетон, който, въпреки предупрежденията, подкарва огнената колесница на баща си, Аполон, но бунтът му води до вселенска катастрофа. Или се визира Дедал, който не слуша баща си, Икар, а с восъчни криле иска да полети толкова високо, че да докосне слънцето. 

Втората трудност пред истината за дяволските образи е, че през вековете те са описвани в различни класификации и са им приписвани различни, често противоречиви функции. Михаил Пселос, гръцки монах и философ, говори за 6 типа демони и ги свързва с природни сили. През 15 век анонимен английски автор пък свързва седемте смъртни гряха със 7 конкретни демона. В „Окултна философия“ на Корнелиус Агрипа, появила се век по-късно, Луцифер е Принцът на ангелското въстание срещу Бога. След него идват Бегемот и Левиатан, преки началници на дяволите. После са три дяволски фурии и трима адски съдии, следвани от четирите дявола на четирите елемента, плюс четирите принца на духовете, шестимата автори на всички бедствия и деветте принца на деветте дяволски ордена. 

Зави ми се свят, затова ще прескоча направо в модерната епоха, в 1969, когато Антоан ЛаВей издава своята „Сатанинска Библия“. В нея Сатана е „Господарят на Ада“, Луцифер е „Утринната звезда“, носител на светлината, Белиал, което значи „без господар“, носи независимост и самодостатъчност, а Левиатан, Змията на Бездната, е Големият Дракон, който представя първичната тайна. Е, трудно е с тези класации, вероятно дори самите дяволи не ги разбират. Но май няма и смисъл - какво ново ще ни кажат те за природата на Злото? Затова предпочитам да не ровя безкрайно, а да възприема всички тях като лица на един и същи феномен, когото, по дяволите, защо да не наречем с най-популярното по целия свят име - Дяволът.

В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро. 

В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща. 

Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг. 

Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи. 

 Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?  

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Световно признатият художник Бахрам Хаю с изложба в Пловдив

Един от най-значимите фигуративни художници на нашето време открива изложба в Пловдив тази вечер.  Днес от 18 часа, в Зала „2019“ към ГХГ - Пловдив на ул. „Гладстон“ 32, ще се състои официалното откриване на изложбата „Връзки“ на световно признатия художник Бахрам Хаю (Bahram Hajou). Българската публика ще има възможност да се запознае за първи път..

публикувано на 13.05.25 в 14:11

Великите европейци - Софокъл

Пети век преди новата ера в Древна Гърция е препълнен с хора и събития, които до голяма степен определят мисленето и развитието на цялото човечество, включително до наши дни. Софокъл преживява почти целият този век, участва в много тогавашни събития, познава много тогавашни хора. Но още по-важното е, че всички не само тогава, но и сега, познават него,..

публикувано на 13.05.25 в 10:20

Неда Узунколева представя романа си "Днес не ми се излиза"

Неда Узунколева представя дебютния си роман „Днес не ми се излиза“ в Клуб „Петното“ в Пловдив.  Премиерата се организира от издателство Рива и литературен фестивал „Пловдив чете“. „Днес не ми се излиза“ е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда..

публикувано на 13.05.25 в 06:26

Поезията на Владислав Христов оживява в театрален спектакъл

Музикално-поетичният спектакъл „Пойни птици”  е част от програмата на Друмеви театрални празници 2025. Премиерата е на 14 май от 17.30 часа, на сцената на театър „Васил Друмев“ – Шумен. След премиерата, „Пойни птици“ предстои да гостува и на още театрални сцени в страната, като всичко това ще бъде уточнено допълнително...

обновено на 12.05.25 в 16:45

Преге - предаване за света на книгите, 10 - 16 май

В предаването за книги на Радио Пловдив на 10.05.2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Валери Петров.Сатирични поеми. 176 стр., 3А, Захарий Стоянов, 2025. Бенито Перес Галдос. Романи за Торквемада. т.1 и т. 2. Торквемада на кладата; Торквемада на кръста. 296 ст., 4А и Торквемада в чистилището;..

публикувано на 12.05.25 в 10:54