Той не е точно велик европеец, но е митологичен плод на великия европейски дух, общ за всички народи от континента.
В книгата от 1986 „Мефистофел: Дяволът на модерния свят“, изследователят Джефри Ръсел анализира концепцията за Дявола и нейното развитие през вековете. Той започва с проблема за Злото изобщо и обобщава: „Дяволът е символ на радикалното зло. Но съществува ли той наистина и в какъв смисъл?“ Всъщност, в чисто философския план, нещата са по-ясни. Като се базират на аналогия с тъмнината, която е просто липса на светлина, мнозина казват, че Злото не е самостоятелен феномен, а е отсъствие на добро.
В религиозния план - където не е Бог, е Дяволът. Но това е само образ, за да схванем концепцията. Иначе, тъй като Бог е безкраен и значи е навсякъде, идва уговорката, че Дяволът е в сенките на божието присъствие - в бедствията, смъртта, разрушенията. Втората част от книгата на Ръсел се казва „Реформираният Дявол“ и точно там се развива концепцията за „модернизацията“ на Принца на мрака. Но преди да влезем в темата защо точно Мефистофел е новият дяволски символ, трябва да се знаят още няколко важни неща.
Дяволът не винаги е възприеман като плашеща фигура. Може да звучи парадоксално, но през Средновековието, което считаме за пълно с религиозни предразсъдъци, Дяволът е смешна, карикатурна, дори жалка фигура. Това фолклорно отношение се възприема и от католическата църква. Разгледайте фасадата на коя да е катедрала и ще видите много скулптури на смешни и жалки демонични същества. После Данте описва Сатана с огромни прилепски криле и три усти. Той е в центъра на Ада, но, когато удари с криле, произвежда леден вятър и дъното на Ада замръзва, за да измъчи още повече грешниците от Деветия кръг.
Към средата на 15 век се появява немската фолклорна история за учения магьосник Фауст и сделката му с Мефистофел, която става широко популярна и вдъхновява значими литературни творби. В края на 16 век, Кристофър Марлоу в Англия пише „Трагичната история за живота и смъртта на д-р Фауст“. Сюжетът е познатият - д-р Фауст, който иска знание, сключва сделка с Мефистофел, а в замяна му продава душата си. Пиесата има огромен успех и натрупва собствена митология - твърди се например, че поне веднъж на сцената се появяват истински дяволи.
Около 200 години по-късно, в края на 18 век, този сюжет заляга и в най-прочутата творба, свързана с темата - „Фауст“ на Гьоте. Защо обаче, с какво историята за Фауст и Мефистофел привлича великите умове от новите времена?
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература. И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците? Слушайте, интересно е и най-вече обясняващо защо сме такива.
Радиокарикатури ще рисуваме в „Алтер его“ тази събота със специалния ни гост – доц. д-р Наталия Христова. Тя ще сподели любопитни факти от своето изследване върху българската карикатура. Подготвили сме и специална анкета по темата – мнението на трима от най-добрите ни карикатуристи Ириен Трендафилов, Цочо Пеев и Ивайло Цветков. С тяхна помощ ще..
От днес в Академията за музикално танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" - Пловдив започва първият международен конкурс за хорови диригенти "Крикор Четинян". Той е организиран от висшето училище и Творческата лаборатория за хорова музика „Крикор Четинян“. Конкурсът е с подкрепата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 /..
От днес до неделя Пловдив е домакин на Фестивала на китарното изкуство , който тази година посвещава програмата си на богатството на Балканите. Деветото издание ще представи музикални проекти от различни страни в региона, съчетаващи традиция и съвременно звучене. Сред специалните гости са харизматичната истанбулска формация „Светлина..
Една от залите в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“ вече ще носи името на изтъкнатата литературна историчка и професор по социология, антропология и науки за културата Албена Хранова. Инициативата да бъде почетена дългогодишната преподавателка в два от факултетите на университета е на Катедра „Философия“ при Философско-историческия факултет...