Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Великите европейци - Имануел Кант втора част

През 1755 приват-доцентът в Кьонигсберг, 31-годишният философ Имануел Кант, още не е същински философ. Но е всестранно развит учен - освен философия, преподава логика, математика, естествознание, педагогика и география, по която е особено запален, въпреки пълното си нежелание да пътува. 

Тези изяви са свързани и с нуждата от пари, които все не стигат, въпреки че студентите се тълпят на лекциите му. За големия интерес роля играе и неговото „сухо“, британско, а не немско, чувство за хумор. След първите 2-3 години на лишения, финансовото положение на Кант се подобрява. Той спира да продава книги от библиотеката си и вече не носи едни и същи дрехи до пълно скъсване. Наема двустайна квартира и прислужник, яде хубава храна. 

През 1758 руснаците завземат Кьонигсберг и го държат 4 години. Много руски офицери слушат лекциите му и го канят на купоните си. Да, това са част от „лудите години“ на философа. Той ходи по светски събития, играе билярд, носи сюртук със златни ширити и дори опасва бутафорна сабя. Пие също доста вино, а когато е твърде пиян, за да намери дома си, обикаля по улиците цяла нощ. 

Кант е бляскав събеседник, привлича и жените. Има поне две сериозни сърдечни увлечения, макар да не се знае дали са консумирани сексуално. Така или иначе, Кант никога не се жени, а по-късно споделя с приятел: „Когато исках да го направя, нямах достатъчно пари да издържам семейство, сега, когато имам пари, вече не искам“. Въпреки подвизите в светския живот, времето на руската окупация е неплодотворно за философа. Когато руснаците си тръгват, той се съвзема и през следващите години издава обилно количество книги, което му носи популярност. 

На 46, Кант най-после е назначен за професор по логика и метафизика в родния университет. И тук започва голямата промяна и в живота, и във философската му нагласа. Той спира да чопли философията оттук-оттам, а се захваща с базисните принципи. Като начало, иска да се намери връзката между сетивните и интелектуалните знания. Предизвикан от скептицизма на Хюм относно реалността на обекти, чието съществуване не е доказано от опита, Кант се захваща да реши проблема. Той се изолира не само от светския живот, но и от контакт с най-близки приятели. 

В резултат, през 1781 се появява „Критика на чистия разум“. Тя е от 800 страници, написана в тромав и оплетен стил, продава се добре, но я прочитат малцина, а отзивите са критични. Дори Хердер, бивш студент на Кант, я описва като „корав за чупене орех, скрит в тежка, оплетена паяжина“. Кант е разочарован и решава да разчисти терена, като излага идеите си в кратък вариант в своите „Пролегомени“, издадени две години по-късно. Това помага - пожарът на новата идеалистическа немска философия е запален.

След като се е разправил с чистия, през 1788 Кант издава и „Критика на практическия разум“, а две години по-късно - „Критика на способността за съждение“. Това е може би най-знаменитата трилогия в историята на философията и Кант обяснява: „Имах отдавна замислен план как трябва да се обработва полето на философията и той се състоеше в отговор на три въпроса „Какво мога да знам?“, което е метафизика; „Какво трябва да правя?“, тоест, морала; „На какво смея да се надявам?“, или религията. След това би трябвало да дойде и четвъртата задача - „Що е човекът“, антропология, лекции по която чета вече над 20 години.“ 

Най-общо казано, в „Критика на чистия разум“ Кант опитва да синтезира двете основни философски течения на своето време, които са в задънена улица - рационализмът, започнал с Рене Декарт и емпиризмът, който идва от Джон Лок. Оплетен в сложни разсъждения за нещата, тяхното възприятие и възможността да се родят разумни съждения, Кант стига до времето и пространството, които според него не съществуват сами по себе си, а са просто нашият начин да подредим света, за да го възприемем. Няма да влизам в подробности, всеки сам носи отговорност за това докъде ще прочете и доколко ще разбере философията на Кант. Но, независимо дали го знае или не, никой от нас не може да избяга от нея, дори когато отиде на бар. 

В едно философско списание Патрик Кенън обяснява: „Кант например се пита: „Дали видимата външност е  разумно отражение на реалността?“ Това се пита и барманката, която иска личната ти карта, за да види дали си навършил 21. „Съществува ли бирата с нейния цвят, аромат и вкус, извън нашите усещания“ - пита се също Кант. Тоест, дали бирата, освен феномен в чашата, е и ноумен, нещо изцяло извън човешката сетивност. Чудя се обаче защо обясняваме философията на Кант точно с бирата, след като той не обича бира, смята, че тя разваля компанията и води до депресии. Кант предпочита виното. По време на единственото си хранене през деня, което се точи от 12 до 5 и винаги в добра компания, той пие френски и испански червени вина, но не отказва и бяло унгарско. В по-ранни години обядва на ресторант, но после минава изцяло на трапеза в къщи. Тя е от три блюда, има задължително риба, плюс десерт и вино. Но цялата работа не е заради яденето и пиенето сами по себе си, а заради добрия разговор в добра компания, както философът специално изтъква в своята „Антропология“. За Кант, който има запечен стомах, именно компанията е истинско лекарство за храносмилане.

По отношение подбора и броя на събеседниците, той също е железен - кани избрани хора на принципа да са не по-малко от броя на грациите и не повече от броя на музите, тоест, между трима и девет души. Щом наближи пет часът обаче, Кант се надига и позволява на гостите да си тръгнат, за да се отдаде на разходка. Той пристъпва прага на дома си точно в пет и казват, че така може да се свери часовникът на местната катедрала. Върви по една и съща пътека през парка, прибира се в 7, работи до 10, после ляга по гръб, а слугата му го увива здраво в завивките, и той не мръдва до сутринта. 

И така, докато през 1804 Имануел Кант внезапно не се връща от философската си разходка. Или не става сутринта да пие чай и да пуши лула. Или просто наистина произнася последните си думи: „Е, това е добре!“ Дали го казва с облекчение, че си тръгва от този свят или с радост, че вече е погледнал в другия? Ами питайте него.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:

Още от категорията

Годишна изложба на пловдивските художници

Дружеството на пловдивските художници представя традиционната си Годишна изложба в галерия „2019“. С тази инициатива авторите отправят послания с цветове и форми за достоен завършек на отиващата си 2022 г.  Ще бъдат връчени годишните награди за живопис, графика, скулптура, N-форми, млад автор и награда на кмета, определени от 5-членно жури...

публикувано на 06.12.22 в 06:46

Премиера на "Солунските съзаклятници" в Драмата

„ Солунските съзаклятници“ е най-новото заглавие в афиша на Пловдивския драматичен театър . Премиерата на спектакъла е довечера (5 декември, 19 ч., следващо представление – 19 декември). В исторически план нещата стоят горе-долу така: През 1903 г. българите от Пиринска Македония и Беломорска Тракия още пъшкат под гнета на османското робство...

публикувано на 05.12.22 в 15:48

Преге - предаване за света на книгите, 03 - 09 декември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 03.12. 2022г. бяха представени следните заглавия: BNR podcasts · Преге - Нови книги и литературен календар от 03.12 до 09.12.2022 Рубрика „Напълно непознати“ Константинос Кавафис. Избрани стихотворения. 208 стр., тв. к., ок. 5А, Бард, 2022. Ани Ерно. Годините. 256 стр., 4А, Лист,..

публикувано на 05.12.22 в 14:21

Криминални репортажи стават основа на сборника разкази

Новата книга на Стефка Тотева в известен смисъл е изненада, защото не е поезия.   Но е  и много логична, защото събира спомените от дългите години като  репортер с  ресор полиция, съд и прокуратура в Радио Пловдив. "Криминалтанго" е сборник с разкази, чиито герои  - полицаи и престъпили закона са били герои в предаването "166- S" и публикувани..

публикувано на 05.12.22 в 12:02

Празнуваме деня на Св. Сава

На 5 декември православната църква почита светеца свети Сава, но в България представите са за жена светица - света Сава, сестра на св. Варвара и св. Никола, покровителка на чумата. Варвара и Сава са двете сестри на Свети Никола. Според поверията Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени..

публикувано на 05.12.22 в 06:38