Великите европейци - Имануел Кант втора част

Тези изяви са свързани и с нуждата от пари, които все не стигат, въпреки че студентите се тълпят на лекциите му. За големия интерес роля играе и неговото „сухо“, британско, а не немско, чувство за хумор. След първите 2-3 години на лишения, финансовото положение на Кант се подобрява. Той спира да продава книги от библиотеката си и вече не носи едни и същи дрехи до пълно скъсване. Наема двустайна квартира и прислужник, яде хубава храна. 

През 1758 руснаците завземат Кьонигсберг и го държат 4 години. Много руски офицери слушат лекциите му и го канят на купоните си. Да, това са част от „лудите години“ на философа. Той ходи по светски събития, играе билярд, носи сюртук със златни ширити и дори опасва бутафорна сабя. Пие също доста вино, а когато е твърде пиян, за да намери дома си, обикаля по улиците цяла нощ. 

Кант е бляскав събеседник, привлича и жените. Има поне две сериозни сърдечни увлечения, макар да не се знае дали са консумирани сексуално. Така или иначе, Кант никога не се жени, а по-късно споделя с приятел: „Когато исках да го направя, нямах достатъчно пари да издържам семейство, сега, когато имам пари, вече не искам“. Въпреки подвизите в светския живот, времето на руската окупация е неплодотворно за философа. Когато руснаците си тръгват, той се съвзема и през следващите години издава обилно количество книги, което му носи популярност. 

На 46, Кант най-после е назначен за професор по логика и метафизика в родния университет. И тук започва голямата промяна и в живота, и във философската му нагласа. Той спира да чопли философията оттук-оттам, а се захваща с базисните принципи. Като начало, иска да се намери връзката между сетивните и интелектуалните знания. Предизвикан от скептицизма на Хюм относно реалността на обекти, чието съществуване не е доказано от опита, Кант се захваща да реши проблема. Той се изолира не само от светския живот, но и от контакт с най-близки приятели. 

В резултат, през 1781 се появява „Критика на чистия разум“. Тя е от 800 страници, написана в тромав и оплетен стил, продава се добре, но я прочитат малцина, а отзивите са критични. Дори Хердер, бивш студент на Кант, я описва като „корав за чупене орех, скрит в тежка, оплетена паяжина“. Кант е разочарован и решава да разчисти терена, като излага идеите си в кратък вариант в своите „Пролегомени“, издадени две години по-късно. Това помага - пожарът на новата идеалистическа немска философия е запален.

След като се е разправил с чистия, през 1788 Кант издава и „Критика на практическия разум“, а две години по-късно - „Критика на способността за съждение“. Това е може би най-знаменитата трилогия в историята на философията и Кант обяснява: „Имах отдавна замислен план как трябва да се обработва полето на философията и той се състоеше в отговор на три въпроса „Какво мога да знам?“, което е метафизика; „Какво трябва да правя?“, тоест, морала; „На какво смея да се надявам?“, или религията. След това би трябвало да дойде и четвъртата задача - „Що е човекът“, антропология, лекции по която чета вече над 20 години.“ 

Най-общо казано, в „Критика на чистия разум“ Кант опитва да синтезира двете основни философски течения на своето време, които са в задънена улица - рационализмът, започнал с Рене Декарт и емпиризмът, който идва от Джон Лок. Оплетен в сложни разсъждения за нещата, тяхното възприятие и възможността да се родят разумни съждения, Кант стига до времето и пространството, които според него не съществуват сами по себе си, а са просто нашият начин да подредим света, за да го възприемем. Няма да влизам в подробности, всеки сам носи отговорност за това докъде ще прочете и доколко ще разбере философията на Кант. Но, независимо дали го знае или не, никой от нас не може да избяга от нея, дори когато отиде на бар. 

В едно философско списание Патрик Кенън обяснява: „Кант например се пита: „Дали видимата външност е  разумно отражение на реалността?“ Това се пита и барманката, която иска личната ти карта, за да види дали си навършил 21. „Съществува ли бирата с нейния цвят, аромат и вкус, извън нашите усещания“ - пита се също Кант. Тоест, дали бирата, освен феномен в чашата, е и ноумен, нещо изцяло извън човешката сетивност. Чудя се обаче защо обясняваме философията на Кант точно с бирата, след като той не обича бира, смята, че тя разваля компанията и води до депресии. Кант предпочита виното. По време на единственото си хранене през деня, което се точи от 12 до 5 и винаги в добра компания, той пие френски и испански червени вина, но не отказва и бяло унгарско. В по-ранни години обядва на ресторант, но после минава изцяло на трапеза в къщи. Тя е от три блюда, има задължително риба, плюс десерт и вино. Но цялата работа не е заради яденето и пиенето сами по себе си, а заради добрия разговор в добра компания, както философът специално изтъква в своята „Антропология“. За Кант, който има запечен стомах, именно компанията е истинско лекарство за храносмилане.

По отношение подбора и броя на събеседниците, той също е железен - кани избрани хора на принципа да са не по-малко от броя на грациите и не повече от броя на музите, тоест, между трима и девет души. Щом наближи пет часът обаче, Кант се надига и позволява на гостите да си тръгнат, за да се отдаде на разходка. Той пристъпва прага на дома си точно в пет и казват, че така може да се свери часовникът на местната катедрала. Върви по една и съща пътека през парка, прибира се в 7, работи до 10, после ляга по гръб, а слугата му го увива здраво в завивките, и той не мръдва до сутринта. 

И така, докато през 1804 Имануел Кант внезапно не се връща от философската си разходка. Или не става сутринта да пие чай и да пуши лула. Или просто наистина произнася последните си думи: „Е, това е добре!“ Дали го казва с облекчение, че си тръгва от този свят или с радост, че вече е погледнал в другия? Ами питайте него.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: