Конференция с кръгла маса на тема: „Войната в Украйна и европейската (дез)интеграция половин година по-късно“ се провежда днес и утре в ПУ „Паисий Хилендарски”. Организатор е „Жан Моне център за високи постижения“ към вуз-а. Подобен формат се проведе само месец след началото на руската агресия и нападението над Украйна.
В програма "Точно днес" събеседник е д-р Тодор Галев, директор "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията - София. Той ще говори в своя доклад по темата: „Дезинформационните наративи за войната в Украйна в българските медии и използването им за местни политически цели“
Лекторите ще споделят факти още и по темата: "Войната в Украйна: дезинформация, фалшиви новини и „пропаганда на омразата“ в борбата за спечелване на умовете и сърцата на българите и европейците"
Д-р Галев каза, че отдавна се занимават и изследват руското политическо и икономическо влияние в Европа. То от своя страна е свързано с хибридните заплахи и дезиноформация от руски източници, които се разпространяват в медиите в Европа и България и страните от региона.
"Следим основните наративи в българските медии, на седмична база, както и това, кои са най-споделяни новини в социалните медии", поясни д-р Галев. Той съобщи, че миналата седмица най-често споделяни са новините за това, че няма украинско настъпление, а руските войски отстъпват тактически. Друг наратив е, че Западът използва Украйна да разпали война с Русия. Отчетено е и ниво на публикации, че Украйна внася за Европа заразено жито, но този акцент е изчезнал бързо от седмицната активност.
"Наративите свързани с енергийната криза се тиражират само от български източници, и те са в голяма степен неверни, като този например, че зимата ще седим без ток, заради новите цени на енергоносителите", заяви д-р Галев. Той пресмята, че в социалните мрежи подобен тип неистини събират от 15 000 до 40 000 интеракции, което сочи 30 000 споделяния и лайквания на наблюдаваните 50 статии.След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...