На изборите в неделя ще гласуват не повече от 2 милиона и 600 хиляди души, което е между 38 и 40% избирателна активност, прогнозира математикът и бившият член на ЦИК проф. Михаил Константинов. С него коментираме отказа и притесненията на избирателите от машинния вот, купуването на гласове, на депутатите и официално на избирателите.
Проф. Константинов каза, че чисто законово у нас няма ограничение колко души трябва да гласуват, за да имаме избран парламент.
"Очаква се най-ниска избирателна активност на вота тази неделя в България, от всички проведени избори", каза математикът. Той пропомни, че в Европа имаше държави, където се гласуваше със същите проценти до 40%, но тези праламенти не са подкрепени и рано нараства недоволството на хората, и искат да ги сменят.
"У нас например хората в махалите, които не гласуват, защото вече не им се плаща, са около 100 000 души. Има и други хора, които се страхуват от машините в ромските квартали", посочи още проф. Константинов. Той припомни в Европа няма машинно гласуване, с изключение на Брюксел.
Турция и гласуването: Анализът там е точен, защото знаем гласовете съвсем ясно. 8 мандата донесоха изборите през 2022 г. Колко мандата ще донесат обаче гласовете от чужбина, зависи от това - до колко тези гласове са в същата пропорция, както в България. Ако са в изкривена пропорция, те носят повече мандата за вота, както беше през 2022 г., иначе носят до 4 мандата.
"В чужбина изнасят данни за фалшификации за вота с машини, нямам доказателства, че се лъже, но имам доказателства, че 500 000 българи са лишени от глас", заяви математикът. Според него, ако върнем смесеното гласуване, ще върнем към вота - тези 500-600 000 души.
"73% от българите искат да гласуват с хартия, останалите искат машинен вот, това са последните данни. Когато няма дилъри за купуване на гласове, хората нямат за какво да гласуват, те гласуват за 50 лева в смесените квартали", каза математикът.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно