„Българската нация се топи с много бързи темпове и тези темпове не са само заради естествени причини, каза Радио Пловдив д-р Жана Цонева, антрополог от БАН.
Според нея оснавната причина е в това, че начинът на живот у нас не е добър и чупи доста европейски рекорди. „Ние сме на дъното на всички възможни класации и нито едно правителство, от изредилите се, не направи нищо, за да смекчи, примерно, удара от пандемията“.
Доц. Цонева беше катогорична, че управленията у нас работят срещу населението, прогонвайки го в чужбина. “Темите на нашите политически елити са корупцията и антикорупцията, политическите междуособици и външната политика, а това не се яде“. Според ния трябва да се направи нещо за хората, да се повдигне тяхното благосъстояние. „Антикорупцията е важа, но не се яде“
Д-р Жана Цонева подчерта, че демографският срив е в основата на намаляващото население в България. „Бедността е основен фактор за смъртността и прогонването на хората от страната“.
Според нея два са начините за борба с тази бедност. „Трябва да има нова данъчна политика, която да помогне на хората, както и работещите да се самоорганизират в синдикални структури, за да изискват повече от работодателите“.
Доц. Цонева подчерта, че всичко това е отсъствало от предиброния дебат, защото ни е налегнала дълбока социално- политическа апатия, за която свидетелства активността при вота.
Икономиката ни работи чудесно и е във възход, коментира д-р Жана Цонева, но тя работа за определени хора – собственици на капитал, бизнес, жилища. „Те получиха таван на тока, помощи и данъчни отстъпки, въпреки че се бориха за либерализация на пазара. Бедните хора не получават нищо и те решават да си търсят късмета другаде. Затова емигрират. Напускат страна, защото тук не могат да успеят“.
Важно е да се разбере, че растежът на икономиката не се отразява директно на стандарта на хората, каза антропологът от БАН.“Няма как да има растеж на населението, докато не се подобрят условията за живот. Тоест трябва да има по- справедливо преразпределение на произведеното, защото ние имаме ней-големите неравенства в ЕС“, изтъкна в заключение доц. Жана Цонева..
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Дъжд / Сняг