Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
Жители на село Хвойна изпратиха петиция до Общинския съвет в Чепеларе и до областния управител на Смолян , в която настояват да се промени Наредба № 1 за опазване на обществения ред, в частта й за нерегламентирания шум. Документът е подписан от 70 живущи в селото, където постоянно живеят около 320 души. Те се оплакват от непрестанен силен..
Най-мащабното изследване на български език за последните 20 години по темата за остаряването ще бъде представено днес. Това е книгата на психиатъра д-р Владимир Симов "Остаряването. Психологични, психиатрични и нервнокогнитивни аспекти", която разглежда промените в поведението с възрастта, някои специфични характерологични изменения, деликатни..
Възможна ли е промишленост c нулеви нетни емисии и ĸaĸ дa бъдe пocтигнaтa? Това е въпросът в подкаста "Европа: Ново поколение" на тема "Отрасли с нулеви емисии и биотехнологии", отправен към експерти в областта на енергетиката и бизнеса. Те обръщат внимание, че преходът на индустрията към нулеви емисии е свързан с радикални промени в производството,..
Зов за благотворителност в подкрепа на 22-годишния Георги Маринов, претърпял тежка катастрофа край Хисаря, в резултат на което момчето е парализирано от гърдите надолу. Благотворителната кампания за събиране на средства за операция, която стартира миналия месец, продължава, а сред основните организатори на дарителската инициатива под надслов..
Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа". Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали