Когато през 2020 г. едва 3% от журналистите са казали, че свободата на словото в България може да бъде оценена като "много добра", то през 2022 г. те са 3,24% и доста по-сериозен ръст - като "добра" през 2020 - 5,9 на 16,2 през 2022. Сега цели 44% я оценяват като "средна", в сравнение с 2020, когато те са били 32%. И като "лоша" и "много лоша" процентите остават високи и те са съответно - 21% и 13,7% - през настоящата година и 37,6% и 21,3% през 2020 г." Това уточни Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти след проучването "Медии под обстрел" за отпечатъка на войната и пандемията от коронавирус върху медийната среда в България, осъществено през май.
По думите му, нещата все още остават тревожни и причини за усещането сред журналистите, че медийната среда у нас не е добра, са сливането на икономически и политически интереси при управлението на медиите. Това са заявили 81,9% от запитаните.
На второ място със 68% са посочени проблеми като недостатъчна образователна и практическа подготовка на самите журналисти. Следват проблеми като концентрация на медийната собственост и разпространението, непрозрачната собственост, неефективната саморегулация в сектора, липса на синдикална защита на журналистите, ниво на заплащане, особено на регионалната журналистика, която е на път да изчезне.
Войната в Украйна пък спомага за разпространението на дезинформацията, тъй като журналистите нямат ресурс да проверяват всяка информация свързана с войната и да я оборват, ако тя не е вярна. Журналистите са свръхнатоварени и трудно могат да отделят време и за самообучение и подготовка.
Наблюденията на Асоциацията сочат, че сред основните предизвикателства пред медиите са дезинформационните атаки, които се водят от много добре обучени групи. На това медиите е трудно да се противопоставят поотделно, особено ако те са малки и с ограничени ресурси.
"Най-важното за свободната и независима журналистика е да се осигури бизнес модел за финансиране. Защото журналистиката, която служи на различни олигарси, винаги намира начини да се финансира. Другата журналистика е много трудно да бъде устойчива и да се държи над повърхността".
Интервюто - звуковия файл:
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..