По думите на Стоян Панчев през последните 3 години големите социални пакети и увеличаването на дефицита у нас са се превърнали в тенденция. На фона на това обаче не е ясно от къде ще дойдат приходите в бюджета. Единственият вариант е чрез увеличаване на дълга, защото според икономиста намаляването на разходите или увеличаването на данъците са малко популярни мерки.
„Истината е, че инфлация не се бори с повече харчове – все едно да имаш огън и да наливаш керосин в него. Ако погледнем годността на българските държавни ценни книжа, които се имитират и пласират в последните седмици на пазара ще разберем, че по-скоро посоката, в която трябва да вървим е по-консервативен бюджет, по-малък дефицит и даже намаляване на вече съществуващите програми.
Според мен това е и мнението на служебния финансов министър. Изчисленията на министерството на финансите без въвеждането на нови програми показват един много сериозен дефицит за догодина – почти 7%“, коментира Панчев.
Той добави още, че от политическа гледна точка обаче няма причина дефицитът да бъде намаляван, докато може да се финансира чрез дълга, тъй като партиите се готвят за нови избори.
„Един друг проблем, който според мен не е отчетен и от министерство на финансите – излезе прогнозата на БНБ, в която пише, че растежът за 2023 г. ще бъде само 0,1%. Във всички изчисления на МФ се очаква растеж близък до 3%, т.е. ако се окаже, че от БНБ са прави и растежът е почти нулев това значи, че ще имаме и много по-малки приходи дори спрямо вече направената прогноза за 2023, която е доста неприятна“, заяви Панчев.
Според него кризата, която се задава на хоризонта ни няма да е толкова страшна, колкото в началото на 90-те години. Прогнозите му са да се повтори икономическата ситуация от 2008г.
„Тогавашните проблеми не бяха решени, а замазани чрез взимане на дълг, напечатване на пари и прехвърляне на проблема в бъдещето“, добави Панчев.
Той коментира още, че вероятно догодина ще има рецесия, която ще тръгне от еврозоната и ще стигне до нас по линия на търговските ни взаимоотношения.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...