Йоханес Брамс и Клара Шуман запазват и дори развиват огромната любов помежду си в следващите 40 години. Връзката им, според повечето изследователи, остава сексуално неконсумирана, макар че и двамата не са безполови същества. След това, пише Едуард Хичман в статията „Брамс и жените“, „негови сексуални обекти бяха само момичета от народа, най-вече платените проститутки“. Е, има и певици, които винаги се навъртат наоколо.
Днес музиката на Брамс е широко достъпна и, да речем – разбираема, негово парче може да се чуе практически на всеки симфоничен концерт. По неговото собствено време обаче не е съвсем така. Да, той става все по-популярен, славата му расте – но говорим най-вече за критиците и средите на истинските меломани. Иначе за най-широката публика композициите му все още звучат странно, различно от всички останали, понякога стряскащо. Известна история гласи, че един критик в англоезичния свят предлага всички зали, където се представя симфонична музика, да имат специална врата, на която да пише: „Изход – в случай на Брамс!“ Колкото и да е шега, тя говори много за истинското отношение на масовата публика. Например в Лайпциг, където местната знаменитост е Феликс Менделсон, хората никога не са харесвали особено неговия по-млад музикален наследник, но и съперник. И когато Брамс представя там своя Концерт за пиано №1, провалът е пълен. В писмо до приятеля си Йоахим той описва конфузната ситуация така: „Накрая три чифта ръце се повдигнаха и събраха много бавно, но от всички страни последва съскане, което ясно забрани подобна демонстрация!“ Този провал сред публиката е съпроводен и с провал сред критиката. „В тази музика идеите се раждат или тъпо, или болезнено…..изключително рядко има органично развитие и логично продължение“ – безцеремонно пише един критик. Това са фактите, с които самият Брамс обяснява развалянето на годежа си с Агате, колкото и нелепо да звучи по такъв начин човек да смесва нещата от живота, с живота на нещата.
През 1865 умира майката на Брамс и той започва да пише своя знаменит „Германски реквием“. Това е творба в седем части, които се представят по различно време, но цялостната премиера е в критичния за него Лайпциг през 1869. Триумфът е огромен, а последвалите концерти в Англия, Швейцария и Русия превръщат Брамс от звезда на германската, в звезда на европейската музикална сцена. В този момент се появяват също първите от неговите „Унгарски танци“, част от колекцията му валсове и песни, кантатата „Риналдо“, както и два от първите му струнни квартета. Все още никой не знае, но Брамс е в разгара на писането и на своята Първа симфония, която е наченал още през 1855 и, със свойствения си перфекционизъм, изпипва до последната нота. Тя се появява на бял свят чак през 1876, но е последвана от още три, които затвърждават славата му на истински наследник на Бетовен. Някъде между тези велики музикални стъпки, Брамс успява да преживее още една странна любов. Той се влюбва в Джули, 24-годишната дъщеря на Роберт и Клара Шуман, но не признава чувствата си, а тя се сгодява малко по-късно. Тогава Брамс пише „Рапсодия за алт“ оп. 53 и я нарича „моята сватбена песен“, когато я праща на своята вечна любов и майка на неслучилата му се съпруга – Клара Шуман.
Годините на най-голяма слава Брамс преживява в европейската музикална столица – Виена. Той се наслаждава на всичко в града и казва на приятел: „Живея в този град, сякаш съм в провинцията“. Брамс вече е богат и може да си позволи глезотии, което и обича да прави. Всеки ден обядва в „Червения орел“, изискан ресторант до катедралата „Св. Стефан“, където се събират знаменитости. Пада си по салата с херинга, обожава телешки гулаш и пилаф, които полива с халба-две бира, а после пие най-фино токайско вино, от което заведението държи буренце само за него. След обяд, Брамс прави малка разходка и сяда в Градската градина за кафе с малък коняк, докато чете вестниците. Да, изглежда като човек на живота, но, от друга страна, Брамс е и много затворен, а с възрастта става и все по-дистанциран от хората. Веднъж му изпращат списък с гости на тържество в негова чест с молба да задраска онези, които не иска да види там – а той задрасква собственото си име. Постепенното оттегляне от живота и хората, води и до пълното му изчезване. През 1896 е публикувана последната му творба – „Четири сериозни песни“. Той я пише, докато любимата му Клара умира, а след това у самия него започват симптомите на една от най-смъртоносните болести – рак на панкреаса. Още приживе Йоханес Брамс казва на приятел, че един ден ще се превърне в акорд и ще изчезне в небето. Така и става.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Преподавателят по български език и литература Стефка Станчева, представя днес първата си книга. В Пловдив тя е по покана на клуб „Аптека за душата“. Стефка Станчева е от Каварна, но живее и работи в София. Книгата „Добруджанският феникс“ е художествен разказ за личността на Яни Хаджиянев, български издател, писател, журналист,..
Фотоизложбата „Украйна: война и съпротива" ще бъде открита тази вечер от 18 часа в Епископската базилика на Филипопол. Поводът е годишнината от руско-украинския военен конфликт. Поместени са снимки на украински и американски фотографи, които са стипендианти на програма „Фулбрайт". Те хвърлят светлина върху дълбоките истории..
Какво е за нас времето, означено с 8 часа и 17 минути? Нищо, според някои. Но не и според онези, на които влакът им тръгва точно в този час от гарата. И тъй като на всеки от нас влакът му все някога тръгва, добре е да не закъсняваме, тоест – да се замислим. Великият британски писател Олдъс Хъксли, пише за великия шотландец и световен..
Непубликувани факти от живота и творчеството на големия български актьор Апостол Карамитев събира книгата „Рицарят на Доброто“ с автори изкуствоведа Олга Маркова и сина на актьора Момчил Карамитев. Тя ще бъде представена в „Петното на Роршах“. В основата на книгата са разказите на Момчил Карамитев за нещата, за които са си говорили двамата с..
В Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ ще се открие представителна изложба на студентите от специалност „Графичен дизайн и визуални комуникации“ и „Интерактивен дизайн и компютърни игри“ във Факултет по Изобразително изкуство, Вeликотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий“. В експозицията са представени учебни проекти на..