Великите европейци - Робърт Бойл

Робърт Бойл е англичанин, роден през 1627 в замък в Ирландия. Баща му, Ричард, граф на Корк, е богаташ и политик. Когато Робърт е на три, майка му умира и той е отгледан от жена в провинцията, която го учи на ирландски. На 7 е в Итън, а след 3 години отива в Женева и учи френски, латински, риторика, римска история, философия и религия, занимава се с тенис, фехтовка и езда. Стига до математиката и пише, че е „много добре запознат с аритметиката, геометрията и техните дялове, а също с учението за сферата,  земното кълбо и укрепленията“. 

Една нощ Бойл е ужасен от силна буря, смята, че е дошъл денят на Страшния съд, кори се, че се пилее в глупости и дава обет да се посвети на християнска служба на човечеството. На другия ден повтаря обета, за да не бъде той плод само на страх. А научната му дейност после е мотивирана от представата му за религиозен дълг – религия и наука не си противоречат, напротив, доказаните научни открития подкрепят религиозните принципи и убеждават хората, че светът е Божие творение. Но това после, а сега Бойл се готви да пътува из Италия, научава италиански и се захласва по новите учения, особено по Галилей, с когото за малко не успява да се срещне. В Италия има и първи – а може би и последен – сексуален експеримент. Щом се прибира в Англия, Бойл се настанява при сестра си, Катрин Ранела, необикновена жена, която има статут на истински учен между мъжете. 

 Предполага се, че тогава и Робърт започва да се развива като учен и експериментатор. Сестра му го вкарва в научното общество, познато като „Невидимият колеж“, който, след реставрацията на монархията, става абсолютно видим - през 1663 той се превръща в Кралското научно дружество, а Бойл е сред създателите му. През 1654 той отива в Оксфорд за десетина години и експериментира с „пневматичната машина“. Още през 1660 издава „Нови физико-механични експерименти, които засягат еластичността на въздуха и нейните ефекти“, а след година и най-известната си научна книга – „Скептичният химик“. В нея обосновано се отхвърля вековната традиция за четирите елемента като основни субстанции, а Бойл се застъпва за корпускулите, частици, от своя страна изградени от една първична частица в различни конфигурации за различните елементи. Той следва Декарт в идеята, че светът е сложна система, управлявана от малък брой математически закони, но не се разбира с него за основната среда . Декарт отрича на вакуума и държи на всепроникващия етер. 

Бойл пък вече има много експерименти с вакуум и знае, че това нищо съществува, докато етер не се срещн никъде. През 1668 той пак отива при сестра си в Лондон. Тя майчински се грижи за него, а в лабораторията двамата се отдават на научна работа. Въпреки грижите на Катрин, през 1669 здравето на Бойл запада. Той е само на 42, но се оттегля от публични ангажименти, дори отказва да стане председател на Кралското научно дружество – но до края минават още 22 години. През 1691, дни след смъртта на сестра си, Робърт Бойл се парализира и също се преселва отвъд. 

А биографът Мари Хол пише: „За него Бог, който може да създаде механична Вселена, подчинена на определени закони, беше много повече за боготворене и възхищение, отколкото Бог, създал Вселената без научен закон“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: