Това е „Обединение за честни избори“. В него влизат няколко обществени сдружения, множество доброволци, има и медийна подкрепа.
Промените в изборния кодекс са повод за тази инициатива, както и липсата на обществен разговор в публичното пространство за тези промени – казва Георги Пенчев от ф-я „Общество БГ“, една от организациите в това обединение.
Ако можем да разграничим повод от причина обаче, то причината по-скоро е доста стряскащата липса на разговор за това, независимо от избрания модел между хартиен и машинен вот, как се адресират и анализират проблемите при тези процедури. Не само за нарочни манипулации, но и за човешка грешка, което като краен резултат лишава гражданите от тяхното легитимно право на вот. Такъв разговор отсъстваше както в парламента, така и в публичното пространство.
Една от страничните жертви на законовите промени бе електронното (дистанционно) гласуване, което иначе решава голяма част от другите формати на гласуване. Затова целта на новото обединение е максимално експертно да се анализират проблемите и рисковете при различните методи.
Да, риск от подмяна на вота съществува. Доколкото изборите са най-важния процес обаче, така и трябва да се използват технологиите в помощ на хората. Но за тази цел хората трябва да са добре информирани – къде да внимават и какви са потенциалните проблеми.
Когато се хвърли достатъчно медийно внимание върху тях, то се очаква логично те да намалеят.
Много се говори за възможните манипулации при машинното гласуване и това, че в много държави то не се прилага. В този случай обаче, България взе напредничаво решение. С него например, най-големият ни изборен проблем - невалидните бюлетини бе решен. Нева бях почти изключени.
Ако се говори пък за намалена изборна активност, причините за нея трябва да се търсят другаде, е не в машините. Отпадането на този процес, който даде резултат, не е от полза за гражданите.
Има ли вероятност от манипулации след това, при пренасянето на данни от машините, след края на изборния процес?
Има достатъчно механизми, които да възпрепятстват това. С такива мнения просто се злоупотребва. Истинската рискова ситуация за грешка или злоумишлени манипулации е именно при ръчното броене на хартиените бюлетини.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..