Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Докато не излекуваме миналото, обществото няма да се промени

В първия ден на февруари почитаме жертвите на комунистическия режим. С историческа оценка за времето," чиято страница остана затворена без да бъде внимателно прочетена",  и  лутането сред съвременните идеологически пристрастия на политиците и гражданите - събеседник Тони Николов - главен редактор на електронния сайт "Портал Култура".

"Някаква промяна в отношението и в оценката към комунистическото минало има, защото се появиха филми от документалисти, появиха се книги. Разговорът обаче продължава най-вече от гледна точка на учебниците, където има някаква промяна, има учебни помагала, но там разговорът за осмислянето на това най-близко минало все още предстои. Затова мисля, че мълчанието в подобни случаи е не по-малко от забравата, защото е ключът към нея", подчерта Тони Николов. 

По думите му, новото по темата е, че в осмислянето на комунистическото минало вече се намесва и изкуството и то най-вече с участието на младите хора, част от които дори не живеят в България. Все пак не всичко още е разказано, не е обговорено.

Оценката трябва да преминава през паметта, през спомените. "Спомням си как  по времето на една международна дискусия немски журналист предупреди, че ще извървим тепърва пътя, която измина Германия след Втората Световна война, когато първото поколение след нея в продължение на 15-20 години не иска да си спомня за това, защото темата е много болезнена с кървавото наследство на хитлеризма, лагерите на смъртта. Но следващото поколение от  края на 60-те и началото на 70-те вече започва да задава въпроси на бащите си и големият разговор започва". 

Поколението навлиза в тази тема и поема и пасивите от нея." Това се случва с колективното минало, в което е имало подтискане на свободата на Словото, прочитане на архивите и т.н., разправа с определени личности, периодично избликване на прочита на досиетата и т.н." 

Днешните поколения трудно правят разлика между понятията  "социалистическо" и "комунистическо".

"Дори партията, която днес се нарича социалистическа, трудно прави тази разлика и сякаш не иска да я прави, а приема активите, според тях, на миналото, които за други са огромни пасиви на болката и страданието и когато този разговор не се случва, ще бъде отлаган и предстои. Докато не излекуваме миналото, съвременното състояние на обществото няма да се промени. Сякаш живеем в особен гърч в настоящето - едновременно знаем и не знаем кои сме". 

Гражданите са фрустрирани, че не бе съставено Правителство, че политиците не са поели отговорност. Можело е да бъде създадено, ако политиците бяха поели някаква отговорност.

"Притесняват ме процесите на дълбок разпад в българското общество. Сякаш вървим по особено утъпкан път- нищо да не поникне от нищо. Парламентарният дебат днес е много по-различен от някогашния през 90-те. Тогава ми се струва, че имаше повече хора, които поемат отговорност в трудни моменти. А такъв тип истински реформатори, хора, които можеха истински да вървят дори насреща от това, което избирателите им ги подтикват, а не само да се съгласяват с тях, сякаш вече няма. И това е най-големият дефицит на сегашните политици - липсата на усещане за реформаторство и да преведеш днес страната си през такива изпитания, които в светът от времето на Втората световна война не е имал".

Интервюто - звуковия файл:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Участието на БСП във властта е по-скоро компромис, а не победа

Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица  Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..

обновено на 16.01.25 в 16:29

Всяка партия в правителството гони свои прагматични цели

Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след  последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се  каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..

публикувано на 16.01.25 в 16:12

Железниците днес са по-зле отколкото преди 30-40 г.

Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години.   Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...

публикувано на 16.01.25 в 15:47
Татяна Буруджиева

Излизаме от цикъла на предсрочни избори

Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..

публикувано на 16.01.25 в 10:41
Михаил Екимджиев

Без отстраняване на Сарафов от поста му катарзисът е невъзможен

Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов.  И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..

публикувано на 16.01.25 в 10:30