В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.
Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.
"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".
По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.
България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.
"Поради лошата политика има уникални влажни зони, които дори не са включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".
Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение.
Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.
"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони. България като държава, прави много малко от това, което може да направи".
Интервю - звуковия файл:
От днес до неделя в Градския парк на Чепеларе ще се проведе фестивалът EX ANTE. Инициатор е Георги Стоев , автор и водещ на подкаста за икономическо мислене EX ANTE по Радио Пловдив. Той съобщи, че ще очаква в трите дни приятели и последователи на подкаста за среща на живо с него и всички, които са участвали в създаването на трите сезона..
Как се движи младежката безработица в средата на лятото ? В Пловдив експертите отразяват леко покачване на процента безработни, а в региона има спад. За новите програми финансирани от ОП "Развитие на човешките ресурси" и мерките на МТСП - научваме от директорите на Бюрата по труда в Пловдив и в община Марица - Иванка Власева и..
В навечерието на празника Голяма Богородица - 15-и август, в Бачковския манастир пристигат стотици поклонници от страната и чужбина. Те се включват в службите за утрешния храмов празник на манастирската църква „Успение Богородично“, където се пази чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“. За нея е отредено специално място - вдясно от..
Стабилизиране на подкрепата за присъединяване на България към еврозоната отчитат данните от третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли. При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно..
КНСБ настоява да се промени методиката на определяне на линията на бедност. Според Теодора Пачеджиева - икономически анализатор на синдиката, в момента тази линия се определя на база на общата инфлация, която излиза със забавяне. Предложената за 2026 година линия на бедност е 764 лева, но по думите на анализатора тя не е актуална. "Проблемът..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно