В навечерието на Деня на влажните зони 2-ри февруари Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение Зелени балкани организират онлайн среща-дискусия. Събитието се провежда с подкрепата на РИОСВ Пловдив по проект „Натура 2000. Нови хоризонти“.
Проект „Природата няма глас, тя има нас“ се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, България в рамките на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За важността на проблема и защо на някои наши територии влажните зони са изчезнали и трябва спешно да се възстановят и какви законодателни промени са необходими, за да бъде опазено богатството на България – интервю с биолога Христо Николов от Сдружение „Зелени балкани“.
"Осъзнаването на това, че ние сме много, а планетата ни е малка и ни чакат много тежки проблеми, става през далечната 1971 г., когато световната научна общност, политиците тръгват по пътеката на международното съгласуване и е подписан първият международен договор - Световната конвенция за защита на влажните зони".
По думите на Николов, само с общи усилия можем да опазим планетата, а най-уязвимите и екосистеми са влажните зони. Това са реките, езерата, сладководните крайбрежия на моретата и океаните. Дори и без човешка намеса, влажните зони се променят от 3 до 25 пъти по-бързо от горите, които стотици и хиляди години могат да бъдат устойчиви.
България е една от първите страни, макар и по време на тоталитарния си режим, която е ратифицирала международната конвенция през 1974. Цел на онлайн дискусията е участниците в нея да направят ретроспекция на политиката на управлението на влажните зони в България.
"Поради лошата политика има уникални влажни зони, които дори не са включени в списъка на Конвенцията и това показва, че тази политика е неадекватна".
Николов уточни още, най-голямата влажна зона в България се намира в пловдивското поле - това са големите оризища, които са изкуствен обект изцяло, но заради развитието на поминъка над 80 години те са се превърнали в специфична екосистема с много високо природно значение.
Всички усилия за възстановяване и обявяване на нови защитени територии обаче са направени от неправителственият сектор по международни проекти, а държавата в същото няма адекватна политика за поддържането им, подчерта Христо Николов.
"Държавата трябва да повиши отговорността си към влажните зони и да ги поддържа адекватно и финансово, и нормативно. Трябва да се променят една серия от нормативни условия в Закона за защитените територии и в Закона за биологичното разнообразие, особено тези, които са свързани с отношението на общините към влажните зони. България като държава, прави много малко от това, което може да направи".
Интервю - звуковия файл:
Бурята в чаша вода, започнала с данни за мащабен купен вот на извънредните избори за съветници в Пазарджик и лошия резултат за ГЕРБ, е на път да приключи с относително малка изкупителна жертва - оставката на шефа на Областната дирекция на МВР в Пазарджик. Предстои да се види дали ще има преформатиране на изпълнителната власт, анонсирано от лидера на..
Днешното правителство на Северна Македония и всички предишни правителства съществуват заради една основна цел - да провеждат антибългарска политика. Това коментира доц. Спас Ташев, съпредседател на Сдружение потомци на бежанци и преселници от РСМ. Коментарът му е по повод все така продължаващата неотстъпчивост за включването на..
Няма да има разпад на сегашното управляващо мнозинство, няма и да има предсрочни избори, но вероятно ще има преформатиране на правителството. Ако има извънреден вот той ще или напролет, или през есента, когато са президентските избори. Това коментира политологът и университетски преподавател доцент Иво Инждов след резултатите от частичните..
В Пловдив се провежда 101-та среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика. В нея участват общопрактикуващи лекари от 31 държави. Домакини на престижното събитие са Медицинският университет, Сдружението на обучителите и изследователи в България по обща медицина и регионаната колегия на Българския лекарски съюз. Темата на..
Ръководствата на общинските фирми „Чистота“, „Градини и паркове“ и Зооветеринарния комплекс са поискали закупуване на нова техника на стойност 6 милиона и 135 хиляди евро. Средствата не могат да бъдат осигурени от общинския бюджет за следващата година, независимо че от 2025 г. беше увеличена таксата за битови отпадъци. Затова ще се обсъжда..