2
Над 11200 са вече жертвите на разрушителното земетресение в Турция и Сирия. Наблюдавахме ужасни кадри, как сгради се срутват като вафли.
Защо високи сгради падаха за секунди, а дебели стени се чупеха като вафли в Турция, заради което се стигна до толкова много жертви? При подобно мощно земетресение има ли шанс сградите у нас да останат цели?
Въпросите задаваме на доц. д-р Радан Иванов, ръководител на катедра „Сеизмологично инженерство“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Най-простият отговор е - защото земтресението беше прекалено мощно. Но и при по-малък магнитут, една сграда тръгне ли да пада, то тя си пада в краен случай - казва Радан Иванов.
Какво е положението в България?
Все още тук са твърде малко сградите, проектирани да издържат зетресение, по-голямо от 30% от земното ускорение, и това е заложено само за строителството в последните трийсетина години.
За сравнение – най-силното ускорение от сегашното земетресение в Турция беше два пъти G (земното ускорение), тоест около 7 пъти повече, отколкото сградите в България са нормално проектирани да устоят!
По-старите сгради, издигнати през 50-те и 60-те години пък могат да устоят до най-много 20% от земното ускорение.
Панелните сгради са по-устойчиви при земтерсение, но при условие, че блокът поначало е построен качествено и после не са правени „вътрешни“ ремонти и произволни рекунструкции по него.
Може да се каже, че една добре проектирана и построена панелна сграда е доста устойчива на земетръс. Все пак има изследвания кои постройки от този тип как биха се държали в такава ситуация.
При санирането - занапред е важно много внимателно да се обследва вида на самата сграда и също – къде се намира. Защото не всички зони в страната са земетръсни. И чак след това, въз основа този анализ, да се пристъпва към саниране.
Една сграда, проектирана през последните 10 години би трябвало да е доста устойчива на силен земетръс.
Ако обаче има желание да се построи сграда, така проектирана че да устои на трус като последния в Турция – това вече в наши дни може да се направи. Но естествено ще струва много скъпо.
Разликата между тежките земетресения в Япония и Турция и пораженията им върху сградите на двете места се крие именно във високото качество на проектирането и изпълнението в Япония.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...