2
Над 11200 са вече жертвите на разрушителното земетресение в Турция и Сирия. Наблюдавахме ужасни кадри, как сгради се срутват като вафли.
Защо високи сгради падаха за секунди, а дебели стени се чупеха като вафли в Турция, заради което се стигна до толкова много жертви? При подобно мощно земетресение има ли шанс сградите у нас да останат цели?
Въпросите задаваме на доц. д-р Радан Иванов, ръководител на катедра „Сеизмологично инженерство“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Най-простият отговор е - защото земтресението беше прекалено мощно. Но и при по-малък магнитут, една сграда тръгне ли да пада, то тя си пада в краен случай - казва Радан Иванов.
Какво е положението в България?
Все още тук са твърде малко сградите, проектирани да издържат зетресение, по-голямо от 30% от земното ускорение, и това е заложено само за строителството в последните трийсетина години.
За сравнение – най-силното ускорение от сегашното земетресение в Турция беше два пъти G (земното ускорение), тоест около 7 пъти повече, отколкото сградите в България са нормално проектирани да устоят!
По-старите сгради, издигнати през 50-те и 60-те години пък могат да устоят до най-много 20% от земното ускорение.
Панелните сгради са по-устойчиви при земтерсение, но при условие, че блокът поначало е построен качествено и после не са правени „вътрешни“ ремонти и произволни рекунструкции по него.
Може да се каже, че една добре проектирана и построена панелна сграда е доста устойчива на земетръс. Все пак има изследвания кои постройки от този тип как биха се държали в такава ситуация.
При санирането - занапред е важно много внимателно да се обследва вида на самата сграда и също – къде се намира. Защото не всички зони в страната са земетръсни. И чак след това, въз основа този анализ, да се пристъпва към саниране.
Една сграда, проектирана през последните 10 години би трябвало да е доста устойчива на силен земетръс.
Ако обаче има желание да се построи сграда, така проектирана че да устои на трус като последния в Турция – това вече в наши дни може да се направи. Но естествено ще струва много скъпо.
Разликата между тежките земетресения в Япония и Турция и пораженията им върху сградите на двете места се крие именно във високото качество на проектирането и изпълнението в Япония.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува доктор Димитър Бакалов от Спешното отделение в МБАЛ „Пазарджик“. Тази година той получи наградата „Доктор Стефан Черкезов“ на Българския лекарски съюз, която се присъжда за лекарска всеотдайност и етика. Доктор Бакалов казва, че това е голямо признание и основен мотив да продължи всеотдайно да се..
Важно е не кой, а чий ще е особеният управител на "Лукойл България" - кои хора зад него ще дърпат конците. Така смята проф. Румен Гечев, бивш вицепремиер и министър на икономиката в „Кабинета Виденов“, сега преподавател по икономика в УНСС. Според него н оминацията на Румен Спецов, появила се само дни преди изтичането на законовия срок, е..
Благотворителна кампания под надслов „Купи и Дари“ организират за втора поредна година Ротари, Ротаракт и Интеракт клубовете в Пловдив. Кампанията е насочена към хора и семейства в затруднено положение, като целта е да се съберат дълготрайни хранителни продукти за тях. Миналата година по време на акцията бяха събрани над два тона хранителни..
Организацията "Тракийски туристически район" провежда обучение по проект DETOUR - инициатива за трансформация на местния туристически сектор, насочена към малките и средни предприятия в туризма. Тя се фокусира върху най-актуалните предизвикателства пред индустрията: устойчив туризъм, дигитална трансформация и адаптация към климатичните промени...
Икономическото и социалното развитие на регоините остава „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно