Над 11200 са вече жертвите на разрушителното земетресение в Турция и Сирия. Наблюдавахме ужасни кадри, как сгради се срутват като вафли.
Защо високи сгради падаха за секунди, а дебели стени се чупеха като вафли в Турция, заради което се стигна до толкова много жертви? При подобно мощно земетресение има ли шанс сградите у нас да останат цели?
Въпросите задаваме на доц. д-р Радан Иванов, ръководител на катедра „Сеизмологично инженерство“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Най-простият отговор е - защото земтресението беше прекалено мощно. Но и при по-малък магнитут, една сграда тръгне ли да пада, то тя си пада в краен случай - казва Радан Иванов.
Какво е положението в България?
Все още тук са твърде малко сградите, проектирани да издържат зетресение, по-голямо от 30% от земното ускорение, и това е заложено само за строителството в последните трийсетина години.
За сравнение – най-силното ускорение от сегашното земетресение в Турция беше два пъти G (земното ускорение), тоест около 7 пъти повече, отколкото сградите в България са нормално проектирани да устоят!
По-старите сгради, издигнати през 50-те и 60-те години пък могат да устоят до най-много 20% от земното ускорение.
Панелните сгради са по-устойчиви при земтерсение, но при условие, че блокът поначало е построен качествено и после не са правени „вътрешни“ ремонти и произволни рекунструкции по него.
Може да се каже, че една добре проектирана и построена панелна сграда е доста устойчива на земетръс. Все пак има изследвания кои постройки от този тип как биха се държали в такава ситуация.
При санирането - занапред е важно много внимателно да се обследва вида на самата сграда и също – къде се намира. Защото не всички зони в страната са земетръсни. И чак след това, въз основа този анализ, да се пристъпва към саниране.
Една сграда, проектирана през последните 10 години би трябвало да е доста устойчива на силен земетръс.
Ако обаче има желание да се построи сграда, така проектирана че да устои на трус като последния в Турция – това вече в наши дни може да се направи. Но естествено ще струва много скъпо.
Разликата между тежките земетресения в Япония и Турция и пораженията им върху сградите на двете места се крие именно във високото качество на проектирането и изпълнението в Япония.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..