Чарлз Дикенс работи в склада за вакса около година, после се връща в училище и не е най-добрият ученик, но запомня ужасната атмосфера и описва всичко в „Дейвид Копърфийлд“, най-автобиографичния си роман.
През 1842 Дикенс е на първо турне в САЩ и Канада, което се превръща в триумф. Прави две грешки обаче. Първо, настоява да получава авторски права за историите си, но всички са възмутени, те пиратстват масово книгите му, но смятат, че това е реклама за автора. Втората грешка е, че в книгата, която пише за престоя си в Щатите, той не спестява някои от най-гадните си впечатления. За Вашингтон например казва, че е град на тютюневи храчки и човек там се чувства отвратително. Не му харесва и абсолютната мизерия на американския Запад, който още е в процес на колонизация.
След връщането в Англия, Дикенс подхваща своя коледен цикъл, с който, смята се, стимулира онази коледна лудост, която виждаме всяка година. През 40-те и 50-те години на века, Дикенс е в най-голямата си слава и се носи доста ексцентрично. Зад цялото му позьорство и екстравагантност обаче се крие напрежението заради недостатъчното средства. Той издава романите в подлистници, после в отделни томове, после изкарва месеци по платени литературни четения, тоест, пребива се до смърт, а нещо все не стига. Но идва все пак момент, когато хонорарите му нарастват и нито многото деца, нито охолния живот могат да ги стопят. Дикенс получава например покана за четения в Австралия срещу 10 000 долара, адски много пари в средата на 19 век.
По различни съображения отказва, но после отива в Щатите и там печели 29 хиляди долара. Той отдавна е купил имението край Рочестър, Кент, в което е влюбен от момче, а постепенно се реализира и идеята му да натрупа „капитал“, за да се чувства спокоен. Дикенс е голяма обществена фигура и коментира различни въпроси, но прави нещо изключително умно – не се произнася за политика. Дали го прави инстинктивно или знае, че политическите му позиции, независимо какви са, ще отблъснат немалко читатели, не е ясно. Така или иначе обаче, смята се, че като ориентация Дикенс е либерал. Но, както уточняват някои либерални изследователи - ако живееше днес, щеше да бъде считан за архиконсерватор. Така или иначе, дори в книгата, която може да се приеме за най-откровено политическа – „Приказка за два града“, посветена на Френската революция и нейното отражение в Париж и Лондон, Дикенс е противоречив – той уж признава, че, веднъж избухнала, революцията има нужда от революционно насилие, но в същото време оценява онова, което става във Франция, като изключително безумие.
Още много противоречия, но и още много словесна красота и писателски гений могат да се открият в романите на Чарлс Дикенс. Но през 1865 той, докато се връща с тайната си любима, Елън Търнън, от Франция, преживява влакова катастрофа и от шока здравето и животът му тръгват надолу. Не че спира да пише, Дикенс се труди буквално до изтощение – занимава се с благотворителна дейност, увлечен е по месмеризма, ходи на четения из Англия и втори път в Щатите, издава няколко романа и пише последния – „Тайната на Едуин Друуд“, който остава недовършен.
През юни 1870, 58-годишният Дикенс е при Елън в къщата, наета за нея и там получава втори инсулт. За да не се разкрие тайната им връзка, Елън го откарва полужив в дома му и с Джорджина се сговарят за версията, че е умрял в къщи, обграден от децата си. Всъщност писателят Чарлс Дикенс умира на пода в Гадсхил плейс, а последните му думи се ужасяващи. Джорджина му казва, че сега ще го сложи да си легне, а той отбелязва: „Да, в земята!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
И тази година издателство „Летера“ кани пловдивчани и гостите на града на вълнуващо пътешествие из духовните маршрути на хилядолетния Пловдив. Считан за един от най-старите градове в света, Пловдив е известен със своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие. В Пловдив могат да бъдат видени безброй исторически,..
За единадесети пореден път арх. Георги Савов награди талантливи ученици от Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“. Събитието състоя в галерия „Резонанс“ по време на откриването на изложба с номинираните творби в провеждащия се съвместно с Художествената гимназия конкурс за рисунка, който носи името на арх. Савов. Създателят и..
Елин Рахнев получи Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос към поезията. Наградата му бе връчена на откриването на Осмото издание на Международния фестивал на поезията „Орфей“ – Пловдив 2025. Елин Рахнев е шестият носител на отличието на Международния фестивал за поезия „Орфей“ – Пловдив при неговото осмо издание. Голямата награда..
В българския месец на духа със Стефан Цанев говорим за свободата.... "Свободата е много жестоко нещо. Тя те лишава от оправданието, че някой друг е виновен за твоето нещастие" - любимото ни оправдание и мрънкане.... Говорим и за демокрацията, която според поета убихме още в зародиша й.... Говорим си и за изкуството, което не може и не бива да бъде..
С изложба на художника Стефан Божков галерия „Червеното пони“ в Пловдив открива новия сезон на 10 май. Това е петото представяне на художника в пловдивската галерия. „Експозицията е от 20 картини, които ще бъдат смесена техника на платно, издържани в характерния за него стил. Той е един неподражаем съвременен български автор, който..