Сьорен Киркегор е на 15 и пише есе „Доказателства за битието на Бога, безсмъртието на душата, необходимостта от вяра и реалността на чудесата“. А после казва: „Кой ще повярва, че след това начало, едва на 25 стигнах до положение да не мога да приведа нито едно доказателство за безсмъртието на душата“. И съжалява, че не пази старите си тетрадки.
Сьорен Оби Киркегор се ражда през 1813 в Копенхаген, Дания. Баща му е богат търговец на вълна с интерес към философията, но и силно религиозен лутеранин, който смята, че е прокълнат заради два тежки гряха. Като овчарче в детството, буря застрашава живота му и той в отчаяние проклина Бога. После пък, 4 месеца след смъртта на жена си, се жени за прислужницата, която на бърза ръка забременява. Това ражда депресиите и странностите му.
Връзката на Сьорен с баща му е силна, той наследява от него най-мрачните черти на характера си, ексцентричност на поведението, посвещава му книги и пише: „Още като се родих, аз вече бях възрастен“. В същото време сякаш майка му няма никакво значение в живота на Сьорен, дори в деня на нейната смърт той не отбелязва събитието в дневника. Но това е привидност. Майка му също има силно влияние, включително за любовта му към датския езика нейното премълчаване е свързано с концепцията на Киркегор за „незабележимото присъствие“.
Киркегор получава много добро гимназиално образование, завършва теологическия факултет на университета в Копенхаген, но там не е самотният и дистанциран човек, който става по-късно – забавлява се по кръчмите и други места за земни и небесни удоволствия. След това продължава да има светски пристрастия и иска да се включи в един престижен философски кръг, но не става и той постепенно се оттегля все повече в себе си, мисленето и писането. Може да си го позволи с голямото наследство от баща си. Животът му се смята за „скучен“ и казват, че в него има само три важни събития – годежа с Регина Олсен, който Киркегор страстно желае, но неясно защо разваля, скандалът с едно сатирично списание, което той предизвиква, но от чиито нападки после страда, както и атаката му срещу датската лутеранска църква през последните години от живота му. Историята с Регина е една от най-красивите и загадъчни любовни истории на 19 век, а, в чисто философски план е израз на идеята му за саможертва в името не просто на Бога, а на третия и най-висш, според него, етап в човешкия живот. Тези етапи са естетически, етическият и религиозен, но не просто като служене на Бога, а като блаженство и особен вид мистичност.
По този повод списание „Корсар“ хем го хвали за остроумието и интелекта, хем пита кога най-после ще напише поне една завършена и непротиворечива творба. Киркегор отговаря със саркастичен текст, а после месеци наред е подиграван за всичко – от донякъде смешния външен вид на дребния, гърбав философ, през екстравагантното му облекло и неуспешния годеж, до идеите му. Киркегор е отчаян, публиката поема топката и дори на улицата мнозина го обиждат. Той се чувства още по-самотен и неразбран, затваря се все повече и така намразва журналистите, че пише: „Ако дъщеря ми стане проститутка, ще съм с нея, защото има шанс за спасение, но ако синът ми стане журналист, ще съм напълно отчаян“.
Битката на Киркегор срещу влиянието на датската лутеранска църква върху обществените и държавните дела, се води през последните години от живота му. През 1855 обаче Сьорен Киркегор припада на улицата и след месец умира в болницата. А какво става с безсмъртната му душа? Ами не знам, нали точно това съчинение на 15-годишния Киркегор е загубено, а, като не съм го чел, не мога и да ви кажа.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Една от залите в Ректората на ПУ „Паисий Хилендарски“ вече ще носи името на изтъкнатата литературна историчка и професор по социология, антропология и науки за културата Албена Хранова. Инициативата да бъде почетена дългогодишната преподавателка в два от факултетите на университета е на Катедра „Философия“ при Философско-историческия факултет...
В Клуб "Неделя" гостува Красимир Лозанов от ИК "Жанет 45". Той любезно влезе в ролята на литературен гид в света на книгоиздаването и разказа за най- знаковите заглавия през последните три месеца . Лозанов направи пространно ревю на творбите на най- впечатляващите автори, завоювали успех сред четящите българи по време на фестивала “Пловдив..
Пловдивска експозиция гостува на Етнографския музей в Пазарджик. Изложбата „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ представя магичните практики в народните обичаи на българите. Тя пренася посетителите в света на древни ритуали, практикувани от нашите предци. Експозицията е на Етнографския музей в Пловдив и може да бъде разгледана..
Отбелязване на годишнина от рождението на емблематичния художник Златю Бояджиев ще се състои в Постоянна експозиция на твореца, на ул. "Съборна" 18 в Стария град. Екипът на Общински институт "Старинен Пловдив" посвещава на годишнината различни събития на 22 октомври - денят на рождението на художника. Предвидено е представяне на открит урок за..
Премиера на спектакъла „Момче и вятър“ на пловдивския Куклен театър ще се състои на 22 октомври (сряда). Постановката е по едноимената приказка на Ран Босилек, а режисьор е Леонард Капон. Ролите се изпълняват от Йордан Стоянов, Мария Йорданова и Мария Павлова, а сценографията е на Георги и Таня Пасеви. „ Това, с което се..
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Облачно