Подобни искания е имало и преди това в годините на българското членство в ЕС.
"Сега ситуацията е друга. На границата на ЕС има горещ конфликт, последствията от който съседните държави-България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария, усещат", каза заместник-министъра на земеделието Георги Събев.
"През 2018 година бе предложена новата рамка за Общата селскостопанска политика-в един период, в който ковид кризата още не беше започнала, нямаше и все още война. А последствията от този конфликт за производителите в нашия регион са несравними с геополитическата ситуация тогава", добави Събев.
По думите му, България е длъжна да постави този въпрос.
"Защото единният пазар продължава да функционира, безмитният внос на стоки от Украйна продължава. И очакванията са, че Европейската комисия ще направи предложение за продължаване на този безмитен внос с още една година. Тоест, в една изключително динамична ситуация не можем да жертваме европейското продоволствие заради политическа несигурност и поставяйки едни фермери в изключително неравностойно положение спрямо други заради войната", коментира заместник-министърът.
Георги Събев смята, че преразпределянето на средства за директни плащания няма да свърши работа в случая:
"Сумите, които България има право да получава, са фиксирани за всяка една от годините за всеки програмен период. За финансовите 2023-2027 г., които обхващат новата Обща селскостопанска политика, за България се предвиждат средно към 810-815 милиона евро на годишна база. Има различни инструменти, които могат да се използват за подпомагане на фермерите-но с елемент на спорадичност. Миналата година бе взето решение част от финансовия ресурс по втори стълб да може да се използва за компенсиране на щетите от войната в Украйна. Но това бе решение, което засяга само 2022 г. И не можем всяка година да поставяме фермерите в ситуация на несигурност, имайки предвид, че има трайно увеличение на производствените разходи. Затова трябва да се търси трайно, кардинално решение."
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..
Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Разкъсана облачност