"Идеята за защита на потребителите възниква още преди тези 40 години, откакто 15 март стана Световен ден на потребителя, а още от 70-ге години на миналия век и това е една от основните политики на ЕС, част от политиката на Общия пазар. Т.е. ЕС не може да има, ако няма развита политика за защита на потребителите." Това подчерта юристът и бивш председател на Сдружението за правна помощ на потребителите Димитър Деков.
Той уточни, че въпросът за пазара и начините, по който той регулира отношенията между потребителя и търговеца, е много стар и има много аспекти. А моделът за защитата на потребителите се занимава с отношенията между търговец и потребител, които не включват въпросите за цената.
"Самата защита на потребителя му дава правото на информация, правото да получи безопасна стока и услуга, право да няма подвеждащи услуги и подвеждащи реклами, както и нелоялни търговски практики. А въпросът за цените е оставен на тези органи в държавата, които се занимават с пазара. Така цената е извадена от потребителските въпроси и сдруженията за защита на потребителите не могат директно да поставят въпросите за цените на потребителските стоки и услуги. Те могат единствено да наблюдават тези цени и при нередност да сигнализират КЗК и по-малко Комисията за защита на потребителите".
По думите на Деков, защитата на потребителите включва най-общо наблюдения върху задълженията на търговците да извършват дейността си, в съответствие с приетите за това правила.
Сигналите, постъпващи в приемната са най-разнообразни. Водеща позиция имат отклоненията от финансовите услуги, спорните практики, свързани с бързите кредити, като основните са допълнителните такси, надвишаващи годишния процент на разходите.
"Законодателството прие закон, който казва, че максималният годишен процент на разходите при бързите кредити е 50%. Това обаче се заобикаля от търговците и те включват всевъзможни допълнителни такси, за да надвившат тази печалба".
Сред получените сигнали в Сдружението са и неравноправните клаузи в договорите за студентските кредити, отнасящи се до начина, по който ще бъдат връщани кредитите. "Особеното при тези кредити е, че техните общи условия се одобряват от държавата, тъй като се предоставят средства на потребители в деликатно финансово състояние - студенти, но въпреки това в банковите условия за кредитите, поставени от банките, са одобрени от държавата. В тези банкови договори се предвижда лихвите да се прибавят към главницата и по този начин главницата се увеличава изкуствено, което не е позволено от нашето законодателство".
Да бъдем активни потребители и да упражняваме правата си, призова още Димитър Деков.
Цялото интервю - звуковия файл:
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно