Възможните ограничения в социалната сфера в условията на все още висока инфлация коментира в програма "Ден след ден" Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.
Според него най-големият разход в социалната сфера, който идва от бюджета, това е допълването на средствата, необходими за изплащането на пенсиите. По думите му те се движат вече около 6 милиарда лева годишно. Това са допълнителните средства, които са необходими, за да се изплащат пенсиите.
"Всички останали разходи са много по-малки като размер и ресурс и като имаме предвид, че дефицитът в НОИ не се е появил през последните няколко години, а той съществува някъде от 2002 - 2003 година, няма как да бъде упреквана социалната система, че тя е причината за дефицита. Да, бяха увеличени и то значително пенсиите, но това беше и целта на пенсионния модел. Поетапно да има увеличаване на възрастта и увеличаване на средствата, които пенсионерите ще получават. Ако сложим на масата всички разходи, които държавата направи през последните три-четири години, ще видим, че огромната част от тези пари всъщност отидоха във фирмите, в подкрепата на икономиката - там, дали бяха помощи за енергетика, дали бяха помощи, свръзани с пандемията или други причини, но големият ресурс, които похарчи бюджета, извънредно да подкрепя някого, това беше подкрепата за фирмите. Трябва да казваме нещата с истинките имена", коментира Нейков и допълни, че ако я нямаше подкрепата за фирмите, икономиката може би нямаше да се развива с тези темпове, но в бюджета щеше да има повече пари.
Според него това е политическо решение и от днешна гледна точка то не е било неправилно, защото виждаме, че икономиката стои много добре. Той посочи, че това е задачата пред следващато правителство и пред следващия парламент.
"Дали ще продължим по този начин, дали ще продължим да намаляваме ДДС за едни или други отрасли и после да се чудим защо има по-голяма дупка в бюджета. Или ще кажем - тези, които се справят сами нямат нужда от подкрепа и ще подкрепяме онези, които има нужда от тяхния бизнес, за да може да съществува обществото ни и подкрепата ще отиде при тях.", заключи експертът
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..
Предимно облачно
Разкъсана облачност