Лазаровден е

Православната църква отбелязва днес Лазаровден, който е подвижен празник, но винаги се пада в събота точно 8 дни преди Великден.

В Новия Завет Свети Лазар е ученик на Исус Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон на остров Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Четири дни след смъртта на Лазар, той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“. Лазар се съживява и излиза от гробницата си. Чудото на Лазаровото възкресение предизвиква непоносимо негодувание в първосвещениците и фарисеите.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". 

Според българската народна традиция това е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване от момичета на възраст от 10 до 16 години, наречени лазарки. Те берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница.

Момите са пременени в традиционни фолклорни носии и обикалят селото, влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството и благославят за здраве, щастие и берекет. Играят несключено лазарско хоро. 

Стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. 

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).

Имен ден имат Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.