Това коментира икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив. Тя изрази опасенията си, че в 49-я парламент няма да има мнозинство, чиято политика да е насочена към проблемите на обикновения българин. По думите й страната ни е в тежка неолиберална парадигма, според която ние трябва да си пазим джоба.
„Трябва да свиваме социалните разходи, така че да не се увеличи дефицитът и да влезем в еврозоната. Същевременно развиваме много сериозен комунизъм спрямо частните предприятия. Няма как да се дават милиарди от държавния бюджет и същевременно ние да се чудим как да намалим дефицита, поради което намаляваме всички разходи на министерствата, поради което не увеличаваме минималната работна заплата.
Политиците влязоха в тази парадигма и не желаят да излязат от нея. Няма как по този начин ние да запазим социалния мир в България и хората да са доволни“, коментира Григорова. Отново подчерта, че е от изключителна важност минималната работна заплата да бъде увеличена.
Григорова обясни още, че от синдиката са провели разговори със служебното правителство, което се очаква да предложи рамката на бюджет 2023, тъй като дори и да има редовен кабинет той няма време да го изготви. Разговорите са били в посока финансиране на градския транспорт. Предстоят и разговори за недофинансирането на общините и заплатите на служителите им. По думите на Григорова обаче това са разговори на парче и няма как да разрешат проблемите на страната ни в дългосрочен план.
„В крайна сметка тази държава има или няма правителство трябва да съществува и хората в нея да живеят що годе нормално. Това, което очакваме да се случи е да се гласува данък свръх печалба и най-сетне да се направят промените в данъчните закони, така че да не се налага това чрезвичайно налагане на данъци, които са нестандартни, за да може хазната да разполага с достатъчно средства.
Освен това въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно данъчно облагане. Това би била европейска данъчна система, в момента данъчната система е африканска“, добави Григорова.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно