Темата за сексуалността на Лорд Байрон е дълга, сложна, медицинска и поетична, грозна и чувствена, томове са изписани, без да се изчерпи. Всичко започва с генетика.
По бащина линия, поне 5-6 поколения назад Байроновци са луди глави и скандални типове с неистово желание за забавления. Баща му, капитан Джон Байрон, е познат като „Лудия Джак“. Той пропива и проиграва всичко, включително парите на двете си богати съпруги, има сериозни съмнения, че спи със сестра си, а на 36, като беглец от кредиторите, си прерязва гърлото. По майчина линия Байрон е с шотландска кралска кръв, но това не го прави по-умерен. Като дете той се влюбва в две свои братовчедки, с които не стига до край в секса, но може би доста напредва. Затова когато на 17 издава първата книга, „Песни на беглеца“, заради силния еротичен заряд на стихотворението „На Мери“, Байрон изгаря целия тираж.
Ранният му опит в любовта обаче има и друга основа. Твърди се, че гувернантката му Мери Грей не само бие непослушника и му чете Библията, но на 9 започва да идва вечер в леглото му и, както Байрон пише, „да си играе с моя човек“. Това продължава няколко години и, поне отначало, май не му е неприятно, макар че после се превръща в травма. Има мълва за някакво неприятно хомосексуално преживяване с по-възрастен мъж, когато е тийнейджър, а в Хароу, където учи, Байрон пък се заглежда по млади момчета. Това продължава в Тринити колидж в Кеймбридж, където е после и където се занимава повече с джентълменски работи като плуване, бокс и крикет, отколкото с науки. Там проявява и крайната си екстравагантност - взима питомна мечка за домашен любимец, защото правилникът забранява кучетата.
Нищо не се споменава обаче за мечки, така че властите не могат да гъкнат. А когато го питат за какво му е мечката, Байрон отговаря, че ще я запише да учи и ще иска стипендия за нея. Животните са друга голяма страст на Лорд Байрон. Той има любимо куче, огромния нюфаундленд Боцмен, за когото се грижи майчински, дори когато прихваща бяс. По-късно, в Италия, държи цяла менажерия. Приятелят му Шели: пише: „Домакинството на Лорд Б се състои от десет коня, осем огромни кучета, три маймуни, пет котки, орел, врана и сокол. И всички те, освен конете, се разхождат из къщата“. И добавя в послепис, че току що е срещнал на „голямото стълбище пет пауна, две токачки и един египетски жерав.“ Но да се върнем от животните към секса. Макар ранните погледи на Байрон към прелестните ,юноши да не се реализират в истински сексуални контакти, любовта към младите момчета остава за цял живот. Смята се, че донякъде заради това възниква и интересът му към пътешествия на Изток, където забраненият в Англия под страх от смъртно наказание плод, може да се яде свободно.
Все пак, Байрон е бисексуален, а навлиза и в полета далеч извън нормите. Смята се, че между аферата с Катрин Лам и женитбата с Анабела Милбанк, той има дълга, топла и скандална връзка с полусестра си Огъста. Провален брак с едно изоставено дете, поне три извънбрачни деца, венерически болести, обществени скандали и душевни терзания, любов с млади момчета и хиляди лири, разпилени по проститутки във Венеция и из цяла Европа – това са само част от тежкия багаж на любовните страсти, които мъкне на гърба си Лорд Байрон.
През 1816, на 28, той е вече така изтощен, гонен от кредитори и нападан от моралисти, че се маха от Англия и живее в доброволно изгнание в Европа последните си 8 години. Може да си го позволи - разпродава наследствени имоти, а и започва да получава пари от книгите си, които досега е отказвал. Докато е във вила „Диодати“ на Женевското езеро и пише първите песни от „Дон Жуан“, Байрон се запознава с Шели. Те правят огромни купони, но веднъж буря затваря компанията за три дни във вилата. Разказват си страшни истории, така се ражда „Франкенщайн“ на Мери Шели, а лекарят на Байрон, Джон Полидор, пише „Вампирът“. В образа на вампира е въплътен сам Байрон със страстта му към Средновековна мистика, с черните му дрехи и монашеския череп, от който пие вино, а и с разрушителното за хората около него поведение.
От Швейцария, компанията се прехвърля в Италия, където Байрон се разгръща до край. Впечатлен от арменски свещеници, той учи арменски, прави арменско-английски речник и поставя основите за интереса към арменците в Европа изобщо. Пише и глави от „Дон Жуан“, книга, пълна със секс, европейска политика и много сарказъм, която никога не завършва. Пак в Италия, Байрон спи с малолетни девици, има опустошителни връзки с женени жени, а в същото време неистово се забавлява с изтънчени проститутки. На италианския бряг се разиграва и една от най-върховните сцени, за които романтичните поети по света могат само да мечтаят. През 1822 Пърси Шели се дави в морето, тялото му е положено върху клада на плажа и кремирано на залез. След което Лорд Байрон се хвърля в морето и плува до изтощение.
На Апенините Байрон е свързан с движението Рисорджименто, което е за обединена, независима Италия и подпомага една от най-.активните му групи - „карбонарите“. Това обаче не му стига като активност и през 1823, вече отегчен до смърт, търси нова кауза и я намира в гръцкото движение за независимост от Османската империя. Байрон отплава за Гърция и веднага харчи 4 000 лири за подобряване на гръцката флота, а после се свързва с крилото на Александрос Маврокордатос, който след Освобождението няолко пъти е министър и дори премиер на Гърция. Байрон харчи огромни суми в помощ на движението, макар да не му харесват вътрешните разделения в него – гърците, казва, повече се карат помежду си, отколкото да се бият с турците. Той набира и въоръжава свой боен отряд и планира атака на град Лепанто, когато получава пристъп на треска.
Докторите го лекуват с пиявици и други средства, но нищо не помага – през април 1824, едва навършил 36, Лорд Байрон умира в страната, за която наистина беше готов да умре. Заради скандалната му слава, деканът на Уестминстърското абатство отказва да го погребе в „ъгъла на поетите“, но лондончани го изпращат в последния му път с кортеж от над сто карети и огромна тълпа по улиците. После, въпреки волята му, издателят и група приятели изгарят ръкописа на автобиографията, която е оставил. Страхуват ли се, срамуват ли се, не знам, но намирам тяхното дейния за непростимо от гледна точка на поезията, истината и вечността.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази вечер в Етнографския музей в Пловдив ще бъде представен поетичният сборник „Рецитал край каменната маса“, събрал творби на три поколения поети от фамилията Левчеви - Любомир, Владимир и Боян. Техни стихове ще прочетата актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев. Книгата е лиричен триптих и е разделена на три цикъла - Любов, Свят и Бог - теми,..
Алианс Франсез представя специална изложба от творби на Лили Кючукова. Тя е „В чест на Лотрек” и е вдъхновена от големия френски художник пост импресионист Анри Тулуз Лотрек, от чието рождение се отбелязват 160 години. Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, около 330 литографии , 31 плаката, 9 гравюри „..
Художествената галерия „Петко Чурчулиев“ – Димитровград гостува на Дружеството на пловдивските художници със специална изложба „ЗАПАЗЕНА МА®КА“. Експозицията „Запазена марка“ (1960 – 1990) ще представи колекция от подбрани запазени знаци, емблеми и фирмени надписи, търговски и производствени марки, създадени от началото на 60-те до края на..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 0 5. 04. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ ( нови книги) Владимир Зарев. И аз слязох. 176 стр., ок. 4А, Хермес, 2025 Кирил Кадийски. Звездна каторга. Новата Герника. 244 стр., ок. 6А, Колибри, 2025. Момчил Николов. Чекмо 3. 528 стр., 5А,..
Осемнадесетото издание на проекта „Арт позитив“ на Сдружение „Изкуство днес“ започва с мащабна изложба със заглавие „Прозрачно“. Откриването на 8.04.2025г. е от 18 до 20 часа, мястото - Галерия „Капана“ към Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 29. Използваната дума за заглавие на проекта „ПРОЗРАЧНО“ е многозначна...