Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Готхолд Ефраим Лесинг

Помните ли кой е Лаокоон? Това е пророкът, който настоява пред съгражданите си да не вкарват в Троя дървения кон, оставен от ахейците, защото това е номер на Одисей. На брега Лаокоон със синовете си принася жертва на Посейдон, закрилник на Троя, но изведнъж от морето излизат две огромни змии и започват да душат момчетата. Лаокоон се хвърля да помага, но и той е удушен. После змиите се скриват в храма на Атина, а троянците приемат всичко като наказание за Лаокоон, че не зачита богинята. Те обаче ще я почетат с цял кон и вкарват дървеното бойно съоръжение в града. А после става тя каквато става. 

През 2 в. пр.н.е. гръцки ваятели правят огромна скулптурна група, в която изобразяват митичната сцена, а 19 века по-късно немският писател, драматург, критик и философ Готхолд Ефраим Лесинг пише базисно естетическо съчинение, наречено „Лаокоон или за границата между живописта и поезията“, в което развива някои брилянтни идеи. Той обяснява например защо човешките фигури в скулптурната група, макар да са в момент на върховно напрежение, не са с разкривени от болката и усилието лица. Отговорът е класически – това би ги загрозило и творбата не би имала същото силно въздействие върху публиката. 

Още по-важните идеи на Лесинг обаче са за това, че всяко от изкуствата има не само собствена цел, но и собствени изразни средства, тоест, самата им природа е различна. Поезията е изкуство на действието, живописта – на телата. Поезията се развива във времето, живописта – в пространството. Ако им зададеш една и съща тема, примерно, историята на Лаокоон, поезията ще изобрази поредица действия в продължително време, а живописта ще подбере само едно от тези действия, ще запечата миг. Няма да влизам по-дълбоко в естетическите визии на Лесинг, но с книгата за Лаокоон, появила се през 1766, той разбива естетиката на класицизма и заема мястото си сред най-големите мислители на Просветлението.

Готхолд Ефраим Лесинг е роден през 1729 година в Каменц, Саксония. Още от малък, той дава основания да се предполага, че от него ще произлезе нещо голямо и важно. На пет чете Библията и катехизиса на баща си, после има частен учител, на 7 е в латинско училище, а после получава стипендия от електора на Саксония за държавното училище „Света Афра“ в Майсен. Там се занимава главно с антична литература и древни езици и започва собствени литературни опити. Толкова е напред, че завършва предсрочно и на 17 в университета в Лайпциг учи теология и филология. 

В началото наистина се отдава изцяло на науката, но социалната му природа не търпи да бъде дълго извън живота и той се впуска в него – учи фехтовка и танци, пие и разговаря по кръчмите, редовно е в театъра, дружи с актьори и актриси. Тогава излизат първите му поетични публикации, чете Молиер и Волтер, пише пиесите „Женомразецът“ и „Младият учен“, която дори е поставена от трупата на Нойбер. Баща му обаче не харесва този живот и заплашва Лесинг със спиране на издръжката. Лесинг все пак получава от него разрешение да зареже теологията и да запише медицина, която скоро също зарязва, за да се отдаде на журналистическа и писателска дейност. 

Лесинг отива в Берлин и работи като вестникарски литературен и драматичен критик. В следващите години името му става известно, макар че това не му носи особени приходи, парите едва стигат. През това време Лесинг пише драмите „Евреите“ и „Свободен дух“, излиза първото теологично есе - „Размишления върху Моравската църква“, както и поетичната книга „Малки неща“. После Лесинг отива във Витенберг, за да довърши образованието си, но не го довършва и скоро се връща в Берлин, където пак е журналист, преводач и усилено дискутира по книжарници и кръчми нови и стари литературни идеи.

От 1753 до 1755 Лесинг издава в 6 тома своите „Писания“, там се появява и „Мис Сара Сампсън“, определяна като „първата германска буржоазна трагедия“. Тогава започва и плодотворното приятелство и мисловно сътрудничество на Лесинг с Мозес Менделсон, еврейски философ, дядо на композитора Менделсон. През 1755 Лесинг се връща в Лайпциг, където най-после завършва проклетото си образование, но това не му помага особено, той продължава да е сравнително беден, така че пак се връща в Берлин, където пише критика, нови пиеси и прави преводи. 

През 1760 Лесинг става „външен член“ на Пруската академия, нает е за секретар на пруския генерал Тауентцин и заминава с него за Бреслау, Вроцлав.Там изкарва 4 години, през които пътува доста, боледува сериозно и се запалва по хазарта. За първи път Лесинг има добра заплата, но започва да играе с големи суми и дори генералът го мъмри. Все пак, плод на това време е знаменитата книга за Лаокоон, която затвърждава името му на естетическа звезда на епохата. През 1767 идва нов период в живота на Лесинг. Той е поканен за драматург и художествен съветник на новия Национален театър в Хамбург. Това му дава криле, Лесинг работи неуморно, пише нови пиеси, които се поставят, продължава с критическите бележки и след две години издава друга знаменита творба – „Хамбургска драматургия“. Това са 52 есета, посветени на театъра, чиито теоретичен принос се цени и до днес. Общо взето, Лесинг се връща към принципите от „Поетика“ на Аристотел за изграждането на театралния образ и развитие на театралния сюжет. 

Подкопаването на естетиката на класицизма създава на Лесинг ожесточени врагове, а и театърът фалира, така че през 1770 става библиотекар във Волфенбютел, Долна Саксония. Вече се е запознал с Ева Кьониг, жена на богат приятел, който умира. Готхолд и Ева се залюбват и през 1771 той предлага брак. Тя е съгласна, но сватбата не може да се реализира дълго поради финансови причини и някои законови пречки. Двамата успяват да се оженят едва 6 години по-късно, но цялата работа завършва трагично – детето им живее само 24 часа, а и Ева си заминава след няколко дни от родилна треска. Лесинг междувременно е приет в хамбургската масонска ложа „Трите златни рози“. Той пише диалогът „Ернст и Фалк“, в който се застъпва за свободата на мисълта и свободното слово, тема, която, заедно с толерантността и свободата на религията, е основна през последните години от живота му. 

Готхолд Ефраим Лесинг умира през 1781 в дома на свой приятел, голям търговец на вино, който разказва, че до последния момент той е в съзнание и обсъжда философски въпроси. А след това Гьоте пише: „Дори не разбираме колко голяма загуба преживяхме с неговата смърт“.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Цинга Манга Фънк гостуват в Пловдив

Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за различни филмови, театрални и музикални проекти. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния спектакъл “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”,..

публикувано на 26.04.24 в 16:50

В "Срещите - разговор за морала

Преизвестно е - зад всяка криза стои моралът. А какво е моралът?  Илия Кожухаров, Петко Атанасов и отец Радослав Паскалев разсъждават в "Срещите" тази събота.  Бъдете с Радио Пловдив, интересно е!

публикувано на 26.04.24 в 10:15

Показват филми с "Поглед към другия"

Петдневна филмова поредица „Поглед към другия“ ще бъде представена от днес в Пловдив .  Международната селекция от киноразкази е инициатива на Гьоте институт - България  и сдружението „Арте Урбана Колектив“ и ще бъде показана в Лъки – Дом на киното. Програмата включва късометражни, документални и игрални европейски заглавия, както и..

публикувано на 26.04.24 в 06:37

Изложба на Александър Христев в галерия "Пловдив"

Дружеството на пловдивските художници представя изложбата „Палитра Европа“ на живеещия във Франция творец Александър Христев в галерия „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет. Роденият през 1976 г. в Париж художник учи в реномирани частни училища в града, като след колежа посещава Екол  ПЕНИНЕНГЕН, Екол де ВОЗ АР, Ателие по живопис Де ла Вил..

публикувано на 26.04.24 в 06:29

Никола Илиев единодушно стана почетен гражданин на Пловдив

Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..

публикувано на 25.04.24 в 11:25