Каква визия за образа на Турция очертават изборите в югоизточната ни съседка 100 години след основаването на Турската република и след 20-годишното управление на президента Реджеб Тайип Ердоган? Какво означава за Света, Европа и България фактът, че президентските избори в Турция са битка за връщане на Анкара в евроатлантическата орбита – журналистът Мехмед Юмер.
"За мен тази развръзка беше очаквана. Независимо, че казвах, че има доза оптимизъм, тъй като опозицията набира много популярност и въпреки че има огромно недоволство срещу управлението на президента Ердоган, неговата подкрепа не е за омаловажаване, докато не се срине неговият публичен образ вътре в Турция. На традиционната си балконна реч вчера той беше много уверен и призова, ако се стигне до балотаж, неговите симпатизанти мощно да подкрепят Партията на справедливостта и развитието".
По думите на Юмер, тогава той ще получи и още един плюс, тъй като неговият Алианс - Републиканският алианс с партията на националистическото движение и още две малки партии имат мнозинство в Меджлиса. Така Ердоган отива на балотаж с още по-уверени стъпки.
Той припомни, че когато през 2019 г. Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган загуби Истанбул и Анкара, е било ясно, че точно в тези два града, които държат най-голямата икономическа сила в страната, живеят най-четящите хора в Турция. Ердоган идва на върха, защото е подкрепян от периферията на Анадола и се ползва с огромната й подкрепа.
"Много външни наблюдатели гледат с интерес към Турция, защото от Вашингтон, Лондон през Брюксел до Москва изборите са много интересни. Ердоган се опитва да се наложи като регионален играч, на цената на това дори понякога да излиза извън рамките на добрия тон. Той обвърза много Турция с Русия и чрез атомната централа, която ще се строи и зависи от руските доставки на газ. Русия отложи тези дългове, които Турция й дължи за газовите доставки и това се тълкуваше като косвено рамо на Путин към Ердоган. Много са преплетени интересите, но Турция няма да е незаменим партньор на всяка цена за Западния свят, който не е еднороден."
Българските изселници в Турция от 1989 г. са възпитани по друг образец, независимо че са възпитани по времето на комунизма, когато нивото на образованието в България е било много по-добро от образованието в Югоизточната ни съседка. Сега те гласуват за опозицията.
"Как обаче да си обясним факта, че турците в Германия, които поколения наред вече живеят там и би трябвало да има някакво културно взаимодействие, те продължават да гласуват за Ердоган. Има някаква трудно обяснима магия във връзката между Ердоган и неговите поддръжници, където и да се намират те".
На въпрос кой от двамата конкуренти за президентския пост ще бъде по-приемлив за Европа и България, журналистът подчерта, че отговорът е труден, но президентът Ердоган е предвидимият за Брюксел партньор, който си е спазвал ангажиментите.
"Всичко това обаче са условни неща на този етап, а кой ще спечели, ще решат турските граждани. Ние като държава пък, ще преговаряме от гледна точка на българските интереси".
Повече - от звуковия файл:
На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..