Коментар за оформящото се правителство и мнозинство на първите две политически сили и препъни-камъните пред тях направи в програма "Ден след ден" социологът Юлий Павлов.
Според него ще имаме със сигурност правителство, защото основното вече е договорено и предстои доизработване на детайлите.Същественото е дали ще има разбирателство между двете политически сили .
На въпрос как ще наричаме това правителство - коалиционно или правителство на отговорността, Павлов уточни:
"Когато има коалиции между враждуващи партии се избягва този термин. Да си припомни 1990 година правителството на Димитър Попов. Не го наричахме коалиция, но то си беше коалиция с участието и на СДС, и на БСП ,и на ДПС, и на БЗНС и всички бягаха от това име и сега ще бягат. Тогава се постигна разбирателство при много по-високо ниво на омразата, която имаше при политическите сили и при много по-големи различия във вижданията за бъдещето развитие на България. Сега в момента след като омразата беше преодоляна или поне прикрита, което се случи още при разговорите на двете формации, то за останалите неща нямат съществени различия, което се видя още в миналия парламент, където те не си говореха, но въпреки това гласуваха заедно основните законопроекти, засягащи бъдещото развитие на България и във икономически и във външно политически план", коментира Павлов.
Според социолога по-големите остъпки на пръв прочит са направени от ГЕРБ, които няма да имат представители, освен Габриел. Той смята обаче, че ако еспертите в управлението са само от страна на ПП, това няма да е много добро за тях.
По думите му е рисково, когато само ПП вкарват експерти, защото дори ДБ не искат да дадат експерти за това правителство. Смята, че е прекалено голяма отговорността, ако нещата не тръгнат добре.
"Всъщност и двете страни направиха компромиси и остъпиха доста от предварително обявените си намерения и се надявам, че ако има резултати и двете формации няма да търпят загуби", допълни социологът.
Той смята, че дори ще привлекат разколебани избиратели. Анализаторът допълни, че в този парламент няма да има нужда от златен пръст, защото двете формации имат достатъчно депутати.
Социолът смята, че местните избори и резултатите не би трябвало да са причина за разпадане на коалицията.
По думите му след като се сформира сега кабинет местните избори ще се насочат към това русло към, което трябава - местните проблеми на хората.
"Сега ще се случи това, което искат повечето избиратели. Те искат кметове, които да не са политизирани, а да бъдат ексерти -икономисти, финансисти, юристи - да имат поглед върху проблемите на общината, заключи Павлов.
Цялото интервю може да чуете от прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...