Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Трябва да се съкрати веригата за доставки на продукти

Съкращаването на веригата за доставки на хранителните продукти, вкл. и млечните, може да бъде ефективна мярка за преодоляване на проблема с ниската цена, на която продават стоката си производителите. Това коментира доц. Димо Атанасов, декан на факултета по икономика в Аграрния университет в Пловдив, по повод протеста на животновъди в Долна Махала срещу ниските изкупни цени на млякото и отказа на част от мандрите да го изкупуват.

Според него покупателната способност на населението има отражение върху случващото се в бранша, но не това е основният проблем. Доц. Атанасов обясни, че веригата за доставки е прекалено дълга. Тя започва от фермата, в която се произвежда суровината, след това млякото минава през не един прекупвач, отива в мандрата, където се преработва, минава през складовете и едва тогава се озовава в търговската верига.

„Докато достигне  в магазина цената на суровината от 0,50 ст. на литър достига над 3 лв. за литър прясното мляко. Трябва да се търсят възможности за скъсяването й и за подобряването на ефективността на всички участници по тази верига“, каза доц. Атанасов.

Освен това според него важна роля играят и сдруженията, кооперациите и асоциациите, тъй като те образуват една по-голяма единица и по този начин имат възможност да се договарят за по-добри условия за суровината. Могат да помагат и за решаване на проблеми като високите цени на входящи ресурси във фермата – фуражи, препарати.

„Вариант за борба с ниските цени е и вертикалната интеграция, т.е. производителите да отидат на по-долен или по-горен етаж във веригата на доставки. По-долен етаж означава те сами да си произвеждат фуража и да не зависят от доставчици, а по-горен – вместо да продават млякото да инвестират в мандра, за да го преработват“, отбеляза доц. Атанасов.

Той добави още, че в Ирландия почти всички фермери участват в асоциации, преработват си млякото и дори достига до края на търговската верига.

Обясни още, че от началото на 90-те години насам политиката на българското стопанство се характеризира с малко на брой едри стопанства и много на брой дребни производители. По думите му този проблем е бил характерен и за други европейски държави, но те са го преодолели и вече берат плодовете на това.

Доц. Атанасов отбеляза също така, че се наблюдава тенденция на отлив на хора, които предпочитат да пазаруват в супермаркетите, тъй като водещият преди фактор – цена – вече не съществува. „Сега цените в супермаркетите са дори по-високи, отколкото в малките квартални магазини“, каза доц. Атанасов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03