Според него покупателната способност на населението има отражение върху случващото се в бранша, но не това е основният проблем. Доц. Атанасов обясни, че веригата за доставки е прекалено дълга. Тя започва от фермата, в която се произвежда суровината, след това млякото минава през не един прекупвач, отива в мандрата, където се преработва, минава през складовете и едва тогава се озовава в търговската верига.
„Докато достигне в магазина цената на суровината от 0,50 ст. на литър достига над 3 лв. за литър прясното мляко. Трябва да се търсят възможности за скъсяването й и за подобряването на ефективността на всички участници по тази верига“, каза доц. Атанасов.
Освен това според него важна роля играят и сдруженията, кооперациите и асоциациите, тъй като те образуват една по-голяма единица и по този начин имат възможност да се договарят за по-добри условия за суровината. Могат да помагат и за решаване на проблеми като високите цени на входящи ресурси във фермата – фуражи, препарати.
„Вариант за борба с ниските цени е и вертикалната интеграция, т.е. производителите да отидат на по-долен или по-горен етаж във веригата на доставки. По-долен етаж означава те сами да си произвеждат фуража и да не зависят от доставчици, а по-горен – вместо да продават млякото да инвестират в мандра, за да го преработват“, отбеляза доц. Атанасов.
Той добави още, че в Ирландия почти всички фермери участват в асоциации, преработват си млякото и дори достига до края на търговската верига.
Обясни още, че от началото на 90-те години насам политиката на българското стопанство се характеризира с малко на брой едри стопанства и много на брой дребни производители. По думите му този проблем е бил характерен и за други европейски държави, но те са го преодолели и вече берат плодовете на това.
Доц. Атанасов отбеляза също така, че се наблюдава тенденция на отлив на хора, които предпочитат да пазаруват в супермаркетите, тъй като водещият преди фактор – цена – вече не съществува. „Сега цените в супермаркетите са дори по-високи, отколкото в малките квартални магазини“, каза доц. Атанасов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...