Все повече работодатели търсят служители с добри дигитални умения. В същото време обаче, повече от една трета от заетите имат само базови познания за работа с компютър. След като проблемът е описан, какви решения се предлагат - това питаме Томчо Томов от Българската стопанска камара. Той ръководи Националния център за оценка на компетенциите в камарата.
Томов каза: "Има няколко нива според европейската рамка на компетентност за дигитална компетентност. Повечето фирми, които сме изследвали по отношение на ключовите позиции искат високо специално ниво, или напреднало ниво на дигитални умения."
Отпуснати са средства за преквалификация на работещите, има ли интерес да са образоват служителите?
Действително има много възможности, отпускат се средства от програмата за икономически растеж на България, това са около 1 милиард лева за обучение и за развитие на дигитални умения. Наблюденията са ни, че ръководствата на самите предприятия, са тези които трябва да мотивират своите служители, но съществуват много проблеми. 60% от фирмите са на умерено ниско ниво на дигитализация, от тези 16 сектора, които сме изследвали. Много малка част, 16% от тях имат дългосрочни програми. Нещо повече, 84% от тези служители твърдят, че техните ръководства имат други по-важни проблеми от дигитализацията. Очертава се значително разслоение сред предприятията, според собствеността, тези с чуждо участие у нас се развиват много повече в посока дигитални умения. Разлика има и в регионалното местоположение на фирмите в страната и дигитализацията им.
Томов каза: "Днес особено в туризма, множество процеси в маркетинга и обслужването на клиенти, при тях всичко вече е дигитализирано. Въпросът е, че самите предприятия трябва да преценят рисковете и ефектите, с какво дигиталните технологии ще помогне за конкурентоспособността на предприятието."
"Днес наблюдаваме модели на менторство насочено от млади хора към по-възрастни", допълни Томов. По думите му изкуственият интелект и навлизането му ще се отрази силно на белите якички, на средната класа, които считат, че притежават много умения.
"Много професии ще бъдат променени, изкуственият интелект не е заплаха на професиите, той не съкращава работни места, хората стават по-ефективни, но всяка технологична революция създава нови професии", каза Томчо Томов.
Как приключва годината за Старинен Пловдив, разговор с проф. Елена Кантарева-Дечева , директор на общинския институт. За ремонтите на знакови къщи в Стария град и за новите проекти, които ще следим и догодина. "Най-важният проект за реставрация беше знаковата къща "Недкович" в Стария град", каза проф. Кантарева. Тя припомни, че сградата не е била..
Социологът Евелина Славкова от агенция Тренд коментира политическата ситуация в момента, предстоящата ротация на председателя на Народното събрание и мотивите зад действията на ГЕРБ на фона на тежка криза в управляващото мнозинство. Според нея след управляващото мнозинство са успели да излязат бързо от тази криза и то само с една промяна -..
През 2026 година Националният Aрхеологически Резерват – Хисаря ще отбележи своята 50-годишнина, за очакваните събития и за реализирания проект Вита Терми - говорим в програма "Точно днес" с доц. Митко Маджаров , директор на Археологическия музей в курортния град. Проектът носи визията от реалността към виртуалността – новите пътища на..
Заводът за барут и боеприпаси, за който германското дружество Райнметал и ВМЗ-Сопот сключиха споразумение, ще бъде изграден върху имот от 518 декара край карловското село Кърнаре. Затова на заседание на Общински съвет Карлово в четвъртък ще се разгледа заявлението на изпълнителният директор на ВМЗ Иван Гецов за промяна на предназначението на..
В топлата вода в Пловдив, Плевен и София има опасни бактерии, зарази и недостатъчно хлор. Това сочи изследване на „Активни потребители”, откъдето предупреждават, че при занижена имунна система ползването на заразена създава рискове за здравето. Д-р Сергей Иванов от „Активни потребители” е молекулярен биолог и вирусолог. Той обясни, че пробите са взети..
Разкъсана облачност