Публикации в сайтове и в социалните мрежи твърдят, че първият български електрически автомобил е бил създаден през 60-те години на XX век.
Според написаното в социалната мрежа, първият български електромобил "Пионер" е създаден през 1967 г. Електрическият двигател с мощност 6,3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на автомобила е 850 кг.
През 1970 г. пловдивският завод на ДСО "Балканкар" започва работа по наследника на "Пионер" - "ЕлМо 70". Неговият електромотор вече е с мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи 65 кг. “Истинската новост обаче е батерията”, твърдят публикациите и обясняват, че тя е с по-добри характеристики от разработваните по това време американски и японски батерии. "Нашата е и значително по-лека от японската”, пише автор на пост в социалната мрежа
Много малко информация е съхранена до днес относно първия български електромобил. Във фирмата наследник на някогашното ДСО "Балканкар" – "Рекорд", няма данни за разработката. Пред Радио Пловдив директорът инж. Петър Петров заяви, че няма запазени документи за такава машина, а само слухове, които той не може да потвърди.
Ректорът на Техническия университет – филиал Пловдив - проф. Въльо Николов обясни, че и при тях не се пази такава информация:
"За съжаление нямаме такава информация. Разговарял съм с мои колеги, включително и такива, които се пенсионираха, и нямам информация за тази разработка. Вероятно е имало, но по това време - преди повече от 50 години, не е получила публичност. Имали сме лекотоварни платформи по гарите с електрозадвижване, произвеждали сме и електрокари. Това са предпоставки за вероятна реализация на електрически автомобил, но ние тук, в университета, нямаме такава информация“.
Макар и оскъдна информация по темата се оказа, че има Дончо Дончев, бивш военен инженер и сега председател на пловдивския автомобилен клуб "Ретро". По неговите думи през 70-те години на миналия век е започнала работата по първи български електрически автомобил, но проектът е бил изоставен. Причината - размерите на акумулатора.
"Наистина през 70-те са започнали работа по първия български електромобил, но (са спрели) точно, защото не са успели да произведат акумулатори, които да не са толкова тежки, и автомобилът да се движи постоянно на дълги разстояния с толкова тежки акумулатори. Наистина се е правил в някогашното ДСО "Балканкар", но после са го изоставили. Те го правиха на базата на "Москвич", бяха го нарекли "Пионер", мисля. Идеята е изоставена заради принципа "нещата зависят или от пари, или от много пари", а тук очевидно става дума за много пари... Напълно възможно е информацията за първия български електромобил да е изгубена, както много неща, които не се произвеждат серийно или не получават признание и търговски интерес. Колкото до характеристиките на българската батерия, която е била по-добра от японската, аз нямам информация".
Твърдението, че преди повече от половин век в Пловдив е произведен първият български електромобил, е ПОДВЕЖДАЩО. Във фирмата наследник на предприятието, за което се твърди, че е произвело автомобила, нямат запазени данни за такова производство. Според представител на бранша вероятно през 1967 г. се е стигнало до някакъв етап на разработка за подобен автомобил, която после е била изоставена.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..