Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Наистина ли преди повече от 50 г. в Пловдив е създаден електромобил?

Пощенски електрически микробуси в ГДР, 1953 г.
Снимка: Бундесархив

Публикации в сайтове и в социалните мрежи твърдят, че първият български електрически автомобил е бил създаден през 60-те години на XX век. 

Според написаното в социалната мрежа, първият български електромобил "Пионер" е създаден през 1967 г. Електрическият двигател с мощност 6,3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на автомобила е 850 кг.

През 1970 г. пловдивският завод на ДСО "Балканкар" започва работа по наследника на "Пионер" - "ЕлМо 70". Неговият електромотор вече е с мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи 65 кг. “Истинската новост обаче е батерията”, твърдят публикациите и обясняват, че тя е с по-добри характеристики от разработваните по това време американски и японски батерии. "Нашата е и значително по-лека от японската”, пише автор на пост в социалната мрежа

Твърдение: България е произвела електромобил още през 1967 година

Много малко информация е съхранена до днес относно първия български електромобил. Във фирмата наследник на някогашното ДСО "Балканкар" – "Рекорд", няма данни за разработката. Пред Радио Пловдив директорът инж. Петър Петров заяви, че няма запазени документи за такава машина, а само слухове, които той не може да потвърди.

Ректорът на Техническия университет – филиал Пловдив - проф. Въльо Николов обясни, че и при тях не се пази такава информация:

"За съжаление нямаме такава информация. Разговарял съм с мои колеги, включително и такива, които се пенсионираха, и нямам информация за тази разработка. Вероятно е имало, но по това време - преди повече от 50 години, не е получила публичност. Имали сме лекотоварни платформи по гарите с електрозадвижване, произвеждали сме и електрокари. Това са предпоставки за вероятна реализация на електрически автомобил, но ние тук, в университета, нямаме такава информация“.

Макар и оскъдна информация по темата се оказа, че има Дончо Дончев, бивш военен инженер и сега председател на пловдивския автомобилен клуб "Ретро". По неговите думи през 70-те години на миналия век е започнала работата по първи български електрически автомобил, но проектът е бил изоставен. Причината - размерите на акумулатора. 

"Наистина през 70-те са започнали работа по първия български електромобил, но (са спрели) точно, защото не са успели да произведат акумулатори, които да не са толкова тежки, и автомобилът да се движи постоянно на дълги разстояния с толкова тежки акумулатори. Наистина се е правил в някогашното ДСО "Балканкар", но после са го изоставили. Те го правиха на базата на "Москвич", бяха го нарекли "Пионер", мисля. Идеята е изоставена заради принципа "нещата зависят или от пари, или от много пари", а тук очевидно става дума за много пари... Напълно възможно е информацията за първия български електромобил да е изгубена, както много неща, които не се произвеждат серийно или не получават признание и търговски интерес. Колкото до характеристиките на българската батерия, която е била по-добра от японската, аз нямам информация".

Заключение

Твърдението, че преди повече от половин век в Пловдив е произведен първият български електромобил, е ПОДВЕЖДАЩО. Във фирмата наследник на предприятието, за което се твърди, че е произвело автомобила, нямат запазени данни за такова производство. Според представител на бранша вероятно през 1967 г. се е стигнало до някакъв етап на разработка за подобен автомобил, която после е била изоставена.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03